Земеделската продукция е един от стълбовете на икономиката. Тя има дял от 3% в световния Брутен вътрешен продукт (БВП) и осигурява почти 30% от работните места по света, пише изданието howmuch.net.

Пшеница на търг: Русия спечели нова голяма доставка за Египет

Една от най-масово отглежданите култури е пшеницата. Тя се използва за производството на ключови продукти като хляб, алкохол и печени изделия.

Нека ви запознаем с държавите, които имат най-голяма роля в износа на пшеница през 2018 г.

•    Обща стойност на световния износ на пшеница – 41,1 млрд. долара през 2018 г.
•    Стойността на световния износ на пшеница е намаляла за пет години с 16%, като през 2013 г. тя е била 49,2 млрд. долара.
•    Европа има най-голям дял в световния износ – 34,4%. Най-малко е участието на Африка в този бизнес - 0,1%.
•    Страните Топ 3 Износители са Русия, Канада и САЩ. Те държат 47,65% от световния износ на пшеница.

Информацията, която ви предоставяме, е на International Trade Centre. Всяка една страна е представена под формата на кръг. Колкото по-голям е последният, толкова по-голям е износът на пшеница на съответната страна.

Колкото по-тъмни са кръговете, толкова по-малък е делът на страната в световния износ на пшеница. Всички стойности са в американски долари.

Топ 10 Износители на пшеница

1. Руска федерация: $8.4 млрд., 20.51% от световния износ
2. Канада: $5.7 млрд., 13.87% от световния износ
3. САЩ: $5.5 млрд., 13.27% от световния износ
4. Франция: $4.1 млрд., 10.04% от световния износ
5. Австралия: $3.1 млрд., 7.54% от световния износ
6. Украйна: $3.0 млрд., 7.31% от световния износ
7. Аржентина: $2.4 млрд., 5.88% от световния износ
8. Румъния: $1.2 млрд., 2.98% от световния износ
9. Германия: $1.2 млрд., 2.84% от световния износ
10. Казахстан: $965 млн., 2.35% от световния износ

Макар износът на пшеницата да е доминиран от няколко страни, това не означава, че земеделието не е важно за икономиките на останалите страни. Пример за това са Бразилия, Виетнам и Германия. Заедно те произвеждат около 1/3 от кафето в света.

За други страни – като Венецуела, износът на земеделска продукция е единственият начин да се оцелее в съвременните тежки икономически времена.

Освен че влияе на икономиката на всяка страна, селското стопанство може да бъде катализатор на климатични промени. Земеделието провокира много негативни последици за околната среда. Например, обезлесяване, замърсяване и обедняване на почвите.

Някои експерти казват, че инвестирането в по-екосъобразни земеделски практики, като регенеративно земеделие, е начин да се преборим с климатичните промени. Предвид увеличаването на населението на планетата и ограниченото количество на ресурсите, иновативните земеделски практики ще бъдат все по-необходими в бъдеще.