Селското стопанство в Пакистан е облагодетелстван сектор. Всички доходи от земеделие, наем на земя, машини и оборудване, всички дейности, свързани с производство и преработка на аграрни стоки не се облагат с налози.

Обратното начисляване на ДДС: Мисията невъзможна

Това съобщи на конференция в Добрич Абдул Гафур Балуч от Министерство на финансите в Исламабад в пряка видеовръзка с участниците. Целта на форума беше да се обсъдят възможностите за стокообмен между двете държави.

България е стратегически партньор за Пакистан, тъй като е най-близката страна-членка на ЕС, стана ясно по време на интернационалната среща. 

В тази връзка правителството на източната държава дава сериозна подкрепа за инвеститорите, особено при внос на торове и селскостопанско оборудване, както и технологии за тях, обобщи още Абдул Балуч.

Един камион може да пропътува разстоянието между България и Пакистан за 50 часа.

„Има много голям потенциал за инвестиране в селскостопанския сектор”, подчерта още Балуч, който е директор на Дирекция „Национални спестявания” в Министерство на финансите. 

Участниците в конференцията получиха нагледни примери какви са стъпките за стартиране на бизнес в азиатската държава и какви са преференциите от правителството за инвестиции в Пакистан.

Оборудването за оранжерии, за посеви и за засаждане на култури е освободено от мита съгласно действащия Закон за митниците там. Облагането на съоръжения за напояване и дренаж, както и за събиране на реколтата и складирането и е с намалена ставка до максимум 2 %. Също толкова е митото за оборудване за обработка на почвата и семената. 

60 % от населението на Пакистан живее в селски райони. 98 % от земята е частна собственост. Потенциалът на Ислямската република е да се нареди сред най-големите икономики на XXI век наред с тези на Бразилия, Русия, Китай, ЮАР. 

В момента в Пакистан се прилага програмата на министър-председателя за подкрепа на земеделското производство. В нея влизат култури като пшеница, ориз, захарна тръстика.

Сред приоритетите са още опазването на водните ресурси, създаване на рибовъдни стопанства и такива за производство на различни видове масла.

За да се гарантират доходите на производителите, правителството е въвело фиксирани цени на някои култури, сред които са пшеницата, оризът, захарната тръстика, памукът.