В момента има две поръчки за по около 3 млн. лв. за създаването на интегрирана електронна система за нуждите на земеделското министерство. Като гражданин искам да знам какво се предлага в тези поръчки и каква е връзката им със Стратегията ни за цифровизация. Този въпрос отправи Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, в ефира на Дарик радио.

Близо 887 млн. евро ще се дават по Втори стълб за две години

В Плана за възстановяване и устойчивост имаше предвидени 102 млн. лв за дигитализация в земеделието, които после бяха намалени на 20 млн. лв., припомни Боянова и коментира, че остава неясно откъде и за какво точно са тези 3 млн. лв. за сегашните поръчки на министерството.

„За тези 20 млн. лв бенефициент е само държавата и вече не се казва дигитализация на земеделието, а на процесите от фермата до трапезата. Министерството предлага една електронна платформа с най-различни модули, свързани със стратегията "От фермата до трапезата“ - да се следи употреба на пестициди, торове, обученията, консултациите, иновациите – добре, но така и не разбрах дали тези системи ще надграждат вече съществуваща система, или ще се прави нова, за да връзва регистри на БАБХ и други“, коментира Боянова.

Според нея България трябва да върви по европейския път на цифровизацията на земеделието и стопанствата, за което ни е нужно събирането на повече данни, които сега липсват при изработването на интервенциите в Стратегическия план.

„Иначе се вижда, че ще има допълнителни точки за прилагането на цифровизация в стопанството, както и отделна интервенция за това. Върви се по този процес. Ние не събираме данни обаче за цифровизацията и степента й в стопанствата у нас. Ако някой иска да се цифровизира към кой институт на Селскостопанската академия да се обърне или направо към Техническия университет? Хората и да искат, нямат информация как се случва и към кого да се обърнат", костатира експертът.

По думите ѝ има възможност цифровите иновационни хъбове да помагат на стопанствата. Боянова коментира и новите условия по подмерките 4.1 и 4.2, които ще имат отворени приеми още тази година.

„За 4.1 се предвижда възможност за допълнителни точки в приоритетните сектори – животновъдство, овощарство, плодове и зеленчуци, етерично-маслени култури, такива които не са участвали досега, стопани до 40 години...“, изброява Боянова и обръща внимание на следния критерии:

Светлана Боянова: Средноаритметичният размер на оперативната печалба на кандидата през последните три години трябва да е по-голяма от общите разходи по проектното предложение. Точките са различни спрямо това. 

Боянова сподели и че има недоволство от представителите в Тематичните работни групи (ТРГ) относно предложеното приоритетно точкуване за използването на вода от държавното дружество „Напоителни системи“. Цялостното мнение на експерта относно разработването на Стратегическия план у нас е, че много се бърза.

„Въпреки много добрата аргументация на представителите на секторите, текстовете остават същите. Не мисля, че членовете на ТРГ трябва да се използват за легитимация на решенията на министерството. Лошото е, че за пореден път правим стратегически план без може би да имаме капацитета да го направим“, обобщи Светлана Боянова.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg