Промените в климата ще налагат все повече на пазара култури и сортове, които могат да издържат суша и горещини, или пък обратното - да са с къс вегетационен период и да бъдат прибирани преди подобни явления да са във вихъра си.

Като култура на сухия климат, с произход от Африка, соргото става все по-атрактивно за фермерите. Днес учени от Земеделския институт в Шумен проучват и хранителните качества на соргото, както и използването на семената като фураж в дажбите на птици и свине, разказва за Агри.БГ доц. Станимир Енчев, ръководител отдел Растениевъдни науки. 

“Проучват се хлебопекарните му качества, за бира, за производство на алкохол, както и фуражните му качества, като акцент са двата български сорта - Максибел и Максиред с различен цвят на зърното. Правят се опити част от царевицата във фуражните смески за прасета и птици да бъдат заменени със семена от сорго, а резултатите засега са много обещаващи”, обясни доц. Енчев. 

Работи се и по получаването на нов сорт сорго, което да съчетава нужните качества - по-ранно узряване, по-високи добиви, по-добър химичен състав на зърното и по-добро качество. 

Решение при суша: Запознайте се с фуражите от техническо сорго

В България в момента се засяват около 30-40 хил. дка сорго, като основен интерес има от стопани в Южна България, коментира доц. Енчев. Причина за това е компрометирането на реколтата от царевица заради сушата и горещините. 

“Стопаните трябва да променят начина си на работа. Те трябва да предвидят някакъв процент от земите си за култури, които са сухоустойчиви, защото има голяма опасност тези традиционно култури, като царевицата, да бъдат компрометирани заради климата. Не е нужно да заменят традиционните култури на 100%, но е добре поне 20% да бъдат засети със сухоустойчиви култури - наппример 80% царевица и 20% сорго”, допълни Станимир Енчев. 

И соргото обаче си има критичен период и той е от засяването до поникването, защото оптималната температура на почвата трябва да е над 10 градуса. Най-добрите срокове за засяване на соргото в Южна България настъпват от началото на април, а в Северна България - след средата на месеца. 
Сметките показват, че при добив от 700 кг от декар, нормата на рентабилност е близо 150%.