Възможно ли е да има сухоустойчива култура и тя да притежава високи хранителни качества за хора и животни? А възможно ли е тя да бъде рентабилна? Оказва се, да. Селекционери, учени и производители наричат соргото сухоустойчива царевица. Това е различна култура, не толкова популярна у нас, но с традиции в отглеждането на шест континента. 

Важните срокове през август

„Почвено-климатичните условия у нас се променят драстично от няколко години насам. Имаме по-малко валежи“, заяви Атанас Парушев, представител за Източна България във фирма за семена. „Соргото е култура, която изисква по-малки количества влага в почвата и много по-малко тор. От тази гледна точка е по-рентабилно за отглеждане. Това, разбира се, е според условията във всеки район и при всеки земеделец“, категоричен е експертът. 

Интересът към соргото в България расте. „Подхожда се малко плахо, но който е пробвал една година, на втората увеличава площите. Цената на семената е атрактивна, но още по-атрактивна е себестойността, която получават. Пазарът е осигурен, изкупната цена също е много добра. Смея да твърдя, че соргото е един конкурент на царевицата“, допълни още Атанас Парушев.

Сериозен опит със сорго има Живко Василев от добричкото село Паскалево. Фермерът разчита на тази култура заради говедата, които отглежда. Животновъдът е един от първите в страната, дръзнали да изпитат соргото на полетата си. Заместителят на царевицата може да бъде част от качествения фураж при отглеждане на животни и да направи по-рентабилно производството им.

70 % от разходите за животните се падат на фуражите. Включването на соргото в комбинирани смески може да намали себестойността им.

Опити в Института по земеделие в град Шумен доказват това – при угояване на прасета и бройлери се стига до продуктивни животни с качествено месо. 

Соргото дава добиви и при сухи условия. „През 2020 г. в Добричка област резултатите от сорго са средно 300-400 кг/дка, докато в същия момент в Ямболско имахме масови полета, в които добивите надвишиха 620 кг/дка“, анализира Атанас Парушев и допълва, че в Добруджа през есента на 2020 г. е имало общини, в които още през август площите с царевица са били освободени от шумата заради сушата.

„Смело можем да твърдим, че при една нормална година добивите от сорго могат да достигнат 900 кг/дка. Това е напълно приемливо за Западна Европа“, поясни още Парушев.

Соргото е алтернатива в сухи условия, тъй като с промените на климата настъпват екстремни засушавания. Потенциалът на културата се изявява при суша, а при влага също е високопродуктивна. Така фермерите могат да се застраховат, като заместят част от площите, определени за царевица, със сорго и ще имат гаранция за сигурни и стабилни добиви от зърно. Царевицата без поливане при екстремно засушаване не може да разгърне потенциала си, докато соргото може. 

Преди 22 години в Шуменския институт започват мащабни изпитвания на различни сортове и хибриди сорго от Франция, Испания, Италия, бившия Съветски съюз, бивша Югославия, дори от САЩ. През 2010 г. е сертифициран първият сорт, а четири години по-късно сертификат получават два хибрида сорго.