Една стара, но позабравена култура е на път отново да заеме челни места в производството на зърно у нас. Трайното засушаване, високите температури, липсата на напояване са причини земеделските стопани да обърнат поглед към соргото.

Наричат го „камилата на растителния свят“ и има защо: Това е отлична алтернатива на царевицата, добивите са сходни, а има по-ниска себестойност заради по-ниските разходи и сигурността в сухи и трудни години. Защото както самите земеделци са установили, при липса на дъжд „царевицата не дава, а соргото – дава“. Няма големи изискванията към влагата и не изисква големи разходи, добивният потенциал и качеството е като при царевицата. В голяма степен соргото може да се използва за абсолютно същите цели – зърното се преработва за храна на хората, за производство на фураж и силаж за животни. Освен това от него се добива биоенергия и биоматериали. 

Според прогнозите на европейските анализатори до 2026 г. посевите в Европа със сорго ще стигнат 11 млн. дка, посочват от фирма-вносител на семена. Красноречив е и фактът, че 85% от обработваемите площи в европейските държави са неполивни. В световен мащаб соргото заема 5 място след производството на зърно от пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. 

У нас соргото е имало традиции, още от средата на 19 век се е отглеждало т.нар. захарно и техническо сорго. В Добруджа през последните години се извършват редица опити, особено в полетата на животновъдите, които имат сорго за зърно, фураж и биомаса. Нагледен пример за това са нивите с различни хибриди бяло и червено зърно, за производство на биогаз и храна на животни край село Паскалево. 

Като основен проблем в производството на сорго се очертава пазарът. Фирмите, които предлагат селекция на българския пазар, насочват усилията си към гарантиране на реализацията с договори за обратно изкупуване на произведеното зърно.

Показателна е и статистиката. По данни на НСИ за 2023 г. зърното от сорго е с по-високи котировки от царевицата. За третото тримесечие на миналата година цената при царевицата е 391,24 лв./тон, докато при соргото стига 658,33 лв./тон. Само за сравнение – в началото на 2023 г. цените на двете култури са били много близки – съответно 505,07 лв./тон и 566,67 лв./тон. За няколко месеца обаче разликата в цените е 60 % в полза на сухоустойчивото растение.
И още статистика – по данни на МЗХ за 2022 г. у нас са били засети 26 830 дка, докато година по-рано площите са били 24 050 дка. Макар и минимално, увеличението на посевите със сорго е факт.