Лилавият бум в Добруджа отминава, разорават се лавандулови насаждения, които са правени с намерението да носят приходи години наред. 

Четете още: Спад в добивите от лавандула и интереса към културата

 

Много земеделски стопани не издържаха на предизвикателството да оцеляват притиснати от ниските цени на маслото и свиването на пазара, което беше наложено от COVID кризата. 

Трудностите не подминават и семейна фирма Петрови от Генерал Тошево, но семейството продължава да влага усилия и средства в насажденията с лавандула, които фамилията отглежда от 13 години. 

42 декара лавандула отглежда в момента семейство Петрови, от тях 18 са в землището на град Генерал Тошево, а другите 24 дка – в село Преспа до Балчик.

В кампанията по прибиране на реколтата през тази година се налага да наемат 1-2 човека, но големите им разходи не са свързани с работната ръка. По-сериозните харчове в техния случай отиват за ползването на машини, тъй като не разполагат със собствени. Налага се да наемат комбайн, камион за превоз, плаща се и за дестилерията, където изваряват лавандулата. 

„Цените на услугите през тази година са паднаха малко, защото и клиентите намаляха значително. В началото на лавандуловия бум в Добруджа дестилериите работеха денонощно, докато сега отварят само вечер и за малко“, споделя Моника Петрова, която заедно със съпруга си Иван върти лавандуловото стопанство. За него са предимно ангажиментите за насажденията, а Моника, която се грижи и за две малки деца се занимава и с продуктите, които правят от лавандулово масло. 

Сушата през лятото не е повредила лавандулата, макар да е имало и по-добри години, но пазар за лавандулово масло няма. „Цената се срина в известна степен изкуствено и освен това държавата не стимулира по никакъв начин производството на лавандула. Дори по време на Ковид кризата лавандулата не беше подпомагана“, споделя младата дама. 

Цялата продукция от семейните насаждения се използва за собствените им продукти. Добивите на част от лавандуловите полета не се изварява за масло, а остава за сушен цвят, тъй като има голям интерес към торбичките с лавандула. От маслото пък се правят натурални сапуни и крем за лице. 

За да произвеждат истински лавандулов мед, в насажденията са оставени празни редове, където пролетно време се разполагат 40-те кошера, с които Петрови разполагат. През зимата кошерите се прибират на разсадника, стопанисват от семейството. От кошерите се вади само лавандулов мед, за който има голямо търсене, защото е изключително полезен и има приятен послевкус. 

Преди седем години Моника се е запознала не само със съпруга си, но и с предизвикателството млад човек да се занимава със земеделие. И от тогава до сега много харесва да се бъде в лавандуловите насаждения и да е ангажирана във всички останали дейности покрай ароматното растение.

„Ако бяха зеленчуци вероятно нямаше да имам интерес, но лавандулата много ми допада“, споделя още Моника, която от четири години посещава фермерските пазари в Североизточна България, а в последно време със съпруга си избират да предлагат продукцията си и на по-далечни места, включително и в столицата.