Все по-малко са земеделските стопани от Добруджа, които поемат риска да сеят рапица. Основните причини са ясни – климатичните условия. Сушата през летните месеци възпрепятства качествената и навременна сеитба, липсата на дъждове спира поникването, а невъзможността за презимуване води до разораване на провалените площи през пролетта.

В момента рапичните посеви в Добричко изостават в развитието си. „Рапицата няма големи шансове, спорно е дали ще оцелее до пролетта. Освен това вече има много малко площи с тази маслодайна култура“, коментира Коста Костов, председател на УС на Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006 от град Генерал Тошево. 

През лятото на 2023 г. стопаните от Добруджа прибраха средно по 267 кг/дка рапично зърно от общо 45 000 дка. Тези площи бяха с около 17-18 000 дка по-малко в сравнение с 2022 г. В национален мащаб през 2023 г. посевите с рапица едва достигнаха 1 млн.дка, а само преди няколко години се сееха двойно повече. 

Агрономите са категорични, че маслодайната култура е рентабилна, но „стоварва“ много проблеми върху главите на земеделските стопани. Рапицата носи първите свежи доходи в едно стопанство, но пазарите през последните 2 години са изключително объркани.

Фермерите от Добруджа са категорични, че трудната търговия и пазарната конюнктура още повече ги отказват да сеят тази високотехнологична култура.

Те споделят, че през лятото на 2023 г. предложенията на търговците са били изключително малко, офертите са били за по 0,75-0,77 лв./кг рапица. За разлика от Добруджа, в някои части на страната добивите от рапица са достигнали до 360 кг/дка. При цена от над 750 лв./тон вече може да се калкулира доход от декар, изчисляват още специалистите. При ниски резултати обаче доходността на фона на високите производствени разходи е спорна.

Проблемът с климатичните условия при тази култура си остават основен препъни камък при отглеждането й. Тя се сее в края на август, когато в Добруджа сушата е в апогея си, а почвената влага е мираж. Така семената стоят близо месец в изчакване на дъждове. Резултатът след трудното поникване е, че рапицата не може да стигне в необходимата фаза за презимуване. Фатални за културата се оказват и пролетните студове, които нанасят сериозен удар върху растенията. Обичайна практика стана в Добричка област посеви с рапица да се разорават и да се презасяват с пролетни култури. 

Агрономите са категорични, че маслодайната култура намира широко приложение в индустриалната химия и зърното ще бъде търсено. Прогнозите са, че на фона на намаляващите площи и при сериозните изисквания на зелената сделка, тази култура може отново да се върне в сеитбообръщението в стопанствата. Само преди няколко години - през 2015 г., в Добруджа стопаните заложиха близо 170 000 дка с рапица, а няколко години преди това посевите достигаха 300-330 000 дка. Сега декарите в Добричко са десетина пъти по-малко. Ако природата бъде милостива и пазарът изгоден, то от рапицата може да се получат най-сериозните доходи през следващата стопанска година, сочат още прогнозите на фермери и агрономи.