Безспорен факт е, че бъдещето на земеделското производство е тясно свързано с напояването.

Доказателство за това са постоянните и настъпващи като по часовник ежегодни засушавания, които помитат всичко след себе си. Сушата става фактор, който изисква сериозно съобразяване като се започне от обработките, селекцията, сроковете за сеитба, приложената технология и т.н. Необходима е обаче и промяна – не само в действията, но и в мисленето.

Напояването е скъпо удоволствие, което изисква поне поглед в бъдещето, дългосрочност, визия за структурата на земеделието.

Каквото и да си говорим, напояването е равносилно на оцеляване за всеки един земеделец, разчитащ на капризите на природата за развитие на бизнеса си. 

Тази „топла вода“ не е открита днес и вчера.

„Да, обаче всички канали или съоръжения са в окаяно състояние, не работят, развалени са“, споделя земеделецът Божидар Митов от Търговище, обработващ над 100 000 дка.

Той е категоричен, че без поливни съоръжения няма конкурентноспособност и споделя, че е изключително трудно да се създаде нов сондаж в днешно време.

„Скъпо е, бюрокрацията е тежка и бавна, чакането и узаконяването – почти година“, коментира той.

Земеделският стопанин Иван Димов от силистренското село Босна има животновъдно стопанство от 200 говеда и 2000 дка овощни градини.

„Успяхме да запазим малка част от инфраструктурата, която беше изградена по време на социализма. Но въпреки това с 15-16 дка язовир няма чак какво толкова да се направи“, споделя фермерът и поставя сериозен въпрос: „Защо селата край Дунава, при наличие на неограничен воден ресурс, нямат напояване? Това са Попина, Гарван, Ветрен и други. Нямат напояване. Тръбите, свързващи Дунав и Черно море, са нарязани на скрап“, посочва още Димов. 

Преди десетилетия от село Малък Преславец, Силистренско, започва изграждането на най-голямото напоително съоръжение на Балканите.

Каналът стига до покрайнините на Добрич и си остава до там. Така въпреки че е преодоляно сериозно разстояние от 120-140 км съоръжението се разсъхва – буквално и преносно. Големите тръби с диаметър 90-100 см, оборудване, метални свръзки – всичко е нарязано и отива за скрап, разказват земеделци, спомнящи си това време.

Иван Димов е категоричен, че днес са необходими много средства, за да бъдат направени поливни съоръжения и да се изгради цялостна система. Той посочва, че „това, което беше наследено, просто трябваше грамотно да се доизгради и използва, а не да бъде разрушено. Сега няма как да бъде възстановено. И юридически, и финансово е невъзможно“.

За да има малко повече яснота у нас как се полива, дали въобще се прави и какви са възможностите за това, Министерството на земеделието ще хвърли светлина върху процеса като иницира ново преброяване на поливните площи у нас. Последното е било през 1999 г. По думите на зам.-министър Тошев то ще стартира в началото на следващата година и може да продължи година или две. За целта в бюджета на министерството са предвидени 5 млн. лева. След това данните ще бъдат нанесени в кадастъра, като целта е да има действаща стратегия за напояване, посочват от пресцентъра на аграрното ведомство.