Бумът на проектите за фотоволтаични паркове в земеделски земи скоро ще затихне според председателя на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Стайко Стайков. Пред Агри.БГ той коментира модерните практики и дали те ще повиляят на пазара на земя у нас.

Питаме ви: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

Агрофотофолтаиците за едни са желана възможност, включително бе предложено подобни инвестиции да бъдат включени в Стратегическия план, други настояват за мораториум върху строежа на фотоволтаични паркове на земеделска земя.

„В България вече има изготвени толкова много проекти, че вероятността да се взима нова земеделска земя за следващи такива, е много малка, защото и сегашните не могат да бъдат изградени”, смята Стайков. По думите му ще има проекти, които няма да бъдат осъществени и земята ще отиде на пазара на по-ниска цена.

„Често хора купуват проект без да знаят дали е възможно да бъде изпълнен. Те смятат, че щом има ток, има дадена мрежа, ще могат да се включат, но после се оказва, че тази мрежа е заета. Ако настоящите проекти бъдат изпълнени, нови няма да могат да се осъществят, защото мрежата няма да може да поеме тока, тя има определено количество, което е възможно да мине през нея”, обяснява браншовият представител. 

Според него този тренд няма да засегне хубавата земеделска земя, като припомня, че има регулация, която не позволява дадена категория да бъде използвана за фотоволтаици. „Ако има проекти за ветрогенератори, те ще бъдат някъде по високото, а държавата ще ги отдели с друг статут, ако реши да променя политиката си”, добави Стайков.

Новите зелени цели на Европа доведоха до идеята за оползотворяването на подходящи площи и като кредитори за намаляване на въглеродните емисии. Такова приложение могат да имат например градините с орехи според председателя на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България Илиас Сарнук. Тези възможности обаче още са абстрактни.

„Засега никой не е получил такива средства не знаем какво ще се случи, а и не е ясно кога ще стартират тези проекти от страна на Европа. Земеделската земя, която се очаква да получи средства за тези емисии, първо, е много малко в България и, второ, където се отглеждат биокултури да кажем, обикновено е далеч от хубавите категории земи за зърнено-житни култури. Някои от тях са в полупланински райони, където търсенето на земя е по-малко.

Няма нужда да стресираме на този етап обществото какво ще се случи. Дай Боже, да има наистина такива пари, което би повдигнало цената на земята, но е много важно точно какви ще са условията. Със сигурно няма да са такива, че да вдигнат цените както в Северна България, скокът, ако се случи, ще е нормален”, коментира още председателят на БАСЗЗ.

Относно пазарът на биологични площи Стайко Стайков заяви, че към момента не се наблюдава разлика в цената им от същата при конвенционалните.