Предлагаме в новия Стратегически план да бъдат включени предложения, относно иновативните инвестиции за агрофотоволтаици и други разходи, съпътстващи използването, преноса и съхраняването на ел. енергия от тези съоръжения, както за лични нужди, така и за продажба на енергийните дружества, така и на собственици на електромобили и други потребители на ел. енергия.

Гласувайте: Как се справяте с кризата при реализацията на мляко?

Такова предложение отправят от Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-я). те го отправят в свое становище, изпратено до членовете на Комисията по земеделие в Народното събрание, както и до министъра на земеделието Явор Гечев и неговия заместник Георги Събев.

“Предлагаме следните инвестиции да бъдат признат разход и да бъдат включени в ПВУ и новите програми за инвестиции в земеделските стопанства, а именно:

- Възможности за изграждане на агрофотоволтаици върху земеделски земи без промяна на начина на трайно ползване и без разрешително за строеж;

- Възможност за изграждане на електропреносна мрежа до краен консуматор на собственика на агрофотоволтаика –  да е аналогично с програма, подобна на прекарване на централен водопровод от водоизточник до стопанството, където субсидията е 100%”, пише в становището на организацията, като се аргументират с конкретни примери. 

Темата бе засегната по време на заседание на Комисията по земеделие тази седмица. 

“Оказа се, че в Комисята по земеделие не са подготвени и не много запознати с принципите на агрофотоволтаиците. Според тяха са изливане на бетони и други СМР, която няма нищо общо с реалноста. Всичко е на специални "винтове", които се завиват в земата и изобщо няма бетон, а там където има нужда от бетон се прави в дупки с площ 40-50 кв. см. 

В същото време ще дадем мощен тласък за електро индустрията на трактори. Вместо да плащаме за скъпите трактори с мотори с EURO -5-6 -и 7, можем просто да си използваме електротрактори, агророботи и електродронове и ще намалим въглеродните емисии”, коментира за Агри.БГ председателят на асоциацията Божидар Петков. 

Изгражданите в момента фотоволтаици, които нямат пряк достъп за механично косене на тревата, са изключително опасни за почвеното плодородие, хумуса и най-вероятно само след 3-4 години ще предизвикат ерозия поради трайно загиване на тревата, разрушаване на хумуса, а концентрираните водни потоци от соларните панели ще доведат до трайни ерозионни процеси особено на наклонени терени, се посочва още в становището на организацията. 

Използването на тотални хербициди, което масово се забранява в ЕС на практика ще остане „разрешено“ на стотици декари, на които са изградени фотоволтаици, а това е изключително опасно понеже голяма част от тези фотоволтаици се разполага и в зони, които са елемент или част от защитени зони, вододайни зони или зони застрашени от ерозия, обясняват от асоциацията. 

Твърденията, че земята под фотоволтаиците си „почива“ не отговаря съвсем на истината, особено във фотоволтаичните паркове, където поради конструктивни решения под панелите е „вечен“ мрак.

По тази причина трябва да се променят изискванията и за останалите фотоволтаици, за да запазват почвата жива след срока на експлоатация на солараните панели, смятат от БАМ-я.

Те имат и предложение за определение на това какво е агрофотволтаик или агросоларна инсталация.

Цялото становище, можете да прочетете ТУК.