"Надяваме се да бъдем включени под някаква форма в изискванията за въглеродни емисии през новия програмен период, така че звена или институции, които имат нужда да купуват кредити в тази посока, да се обръщат към нас”, коментира пред Агри.БГ Илиас Сарнук, председател на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България.

Гласувайте: Планирате ли инвестиции в стопанството си през тази година?

По думите му стопаните на орехови градини биха могли да продават такива кредити заради естествената функция на културата да улавя въглеродните емисии. Освен това орехите заемат най-голям процент от овощните градини у нас както при конвенционалното, така и при биологичното производство. Това ги превръща в мащабен генератор на зелената политика.

„Нашите култури биха могли да бъдат оглеждани съвсем спокойно в унисон с новите зелени изисквания и да плододават до степен, която да е задоволителна”, подчертава Сарнук, визирайки като цяло сектора на черупкови плодове.

Поради спецификите си на отглеждане културите са подходящи и за биологично производство. Браншовият представител припомня, че в досегашния програмен период имаше нормативни изисквания, които обаче спъваха увеличаването на агроекологичните площи в сектора, като изтъква, че е нужна промяна в тази посока.

„По мерките 10 и 11 се изискваше оценка на трайните насаждения дали са излезли от фазата на плододаване спрямо Наредбата за базисните цени от 1991 г. (преди 32 години). Според нея на ореха му трябват 10 години за младенчески период, 40 години - плододаване и след 50-ата година вече е излязъл от периода на плододаване.

Това е много субективно. Имаме градини над 50 години, които плододават много повече от други, намиращи се в периода на плододаване според тази наредба”, обяснява представителят на черупковите плодове.

Илиас Сарнук: И при нас (особено лешници и бадеми), и при други култури има сортове, чиито младенчески период е много по-къс от десет години. Нужна е актуализация на нормативните изисквания, сортово се е променило производството.

В тази връзка предложението на асоциацията към агроминистерството беше в бъдеще да се диверсифицират площите на база на доказан добив и то не само за една година. „Защото са възможни години с форсмажор. Нека се предвиди някакъв среден добив за последните 3 или 5 (това все пак са трайни насаждения), и това да е изискването за тези площи дали да се подпомагат за агроекология, или не”, допълва Илиас Сарнук.