Зърненият пазар и високата цена на олиото, било то спекулативна или не, логично пораждат въпроса дали няма да се сее повече слънчоглед у нас. Със сигурност има завишен интерес към семената от слънчоглед и това ще се отрази върху съотношението на площите с пролетници, смятат стопаните в навечерието на пролетната сеитбена кампания. 

Българските производители ще поемат глътка въздух с още 10,6 млн. евро

Добруджа е най-големият производител на слънчогледово семе. Интересът към маслодайната култура нарасна след жестоката суша през 2020 г., когато плодородният чернозем успя да роди средно по 178 кг/дка пшеница и почти нулеви добиви от царевица. Тогава спасението дойде от слънчогледовата реколта, която въпреки че беше редуцирана от засушаването, донесе отчасти някакви доходи за производителите.

Така през 2021 г. в Добричка област бяха заложени 870 000 дка със слънчоглед, от които в зърнобазите влязоха близо 196 000 тона при среден добив от 285 кг/дка. По данни на Министерството на земеделието през миналата година в цялата страна са отчетени с близо 16 % по-високи добиви от маслодайната култура. Средните резултати показват 238 кг/дка. 

Най-високи резултати от слънчоглед в Добруджа са регистрирани през 2018 г., когато стопаните са ожънали над 300 кг/дка. Тогава обаче площите са били по-малко - 724 00 дка, сочат данните на областната земеделска служба. Година по-рано, през 2017 г., общото количество реколтирано слънчогледово семе достига близо 229 000 тона от малко над 823 000 дка. Цената на слънчогледа през годините кара стопаните да търсят по-висока рентабилност и те се насочват към високоолеиновите хибриди, при които има по-добра печалба заради съдържанието на олеинова киселина. 

Ако цените на зърното и на преработения продукт, т.е. на олиото доведат до повече площи със слънчоглед, то това ще повлече след себе си редица проблеми. Всяка година учените от Добруджанския земеделски институт апелират да се спазва сеитбооборота и на дадено поле да се сее маслодайната култура поне през 4 години. Причината е в редица болести – системна мана и склеротиния. Те поразяват нивите със скъсен сеитбооборот, т.е. там, където се залага слънчоглед през една или две години.

Селекционерите предупреждават, че рапицата също е култура, която е податлива на същите заболявания. Всичко това налага прецизен сеитбооборот, предупреждават селекционерите от института. Учените припомнят, че още по времето на социализма у нас е имало регулация на площите с маслодаен слънчоглед, които са достигали не повече от 3 млн. дка. Причината е именно в правилното редуване на културите с цел избягване на зарази и заболявания. През последните години у нас се сеят двойно повече площи - 7-7,5 млн. дка.