Розопроизводителите ще посрещнат 2023 г. по-спокойно и предвидимо по думите на Христо Николов, председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ). Основната причина за това е, че след няколко много тежки години за сектора, 2022 г. повечето розов цвят намери реализация на приемлива за фермерите цена.

Гласувайте: Каква беше 2022-а година за Вас?

Розите вече спят зимен сън и тепърва условията през зимния сезон, влагозапасите и прочее ще покажат каква ще бъде следващата реколта. Рано е да се говори и за цени, обикновено това се случва напролет, но все пак има индикатори, които вдъхват надежда.

„По-предвидимо завършваме годината. Няма го това напрежение. Има интерес към маслото като цяло. Търгуват се нормално, по наша информация, количествата, които са на склад. Няма залежали количества, няма проблеми с реализацията, което предполага следващата кампания да си върви активно. Надеждите ни са, че преработвателите ще търсят розов цвят и фермерите ще има къде да реализират продукцията си”, коментира Николов.

През Кампания 2022 изкупната цена на розовия цвят беше в диапазон 2,50 – 3,00 лв./кг – двойно по-висока от същата през 2021 г. От сектора имаше заключения, че цената покрива абсолютно всички необходими разходи на розопроизводителите, за да могат фермерите да обърнат внимание на градините си.

„Освен по-добра реализация тази година сектор „Розопроизводство” получи адекватна подкрепа по мерките за ковид и заради войната. Успяхме да покрием голяма част от извънредните ни разходи”, подчерта браншовият представител.

По схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2022 г. производителите на  маслодайна роза, отговарящи на изискванията, получиха по 1 557 лв./ха. Розите също така присъстваха и в кризисната помощ, осигурена от бюджета на ПРСР 2014-2020 г.

Настояванията на „Розопроизводство” през 2022-ра бяха свързани с това държавата да определи розопроизводството като стратегически сектор за страната. От бранша бяха категорични и че ще продължат да настояват за обвързано финансиране на сектора. 

Състояха се и дебати, свързани с правилната обработка и растителна защита на насажденията с рози в родните градини. Браншовици, учени и министерство направиха заявки, че съвместно ще се разработи програма за обработка на насажденията, след което ще бъде проведена информационна кампания сред розопроизводителите. Последната добра новина от Земеделското министерство е заявката да се увеличат компенсаторните плащания към биорозите.

„Актуалното в момента е, че все още работим върху Закона за стратегията за розата. В момента се разписват предложения за изменения, които трябва да минат през Комисия по земеделие и да се гласуват от Народното събрание”, информира Христо Николов.

Той изтъкна, че отново като нерешен се очертава да бъде проблемът с работната ръка, който гнети сектора регулярно при всяка беритбена кампания, но оценката му като цяло е, че на фона на предходните две-три много тежки години, 2022 г. може да се определи като добра за сектор „Розопроизводство”, а пожеланията са 2023 г. да бъде още по-добра.