„Не мога да разбера логиката на правилата, според които овчето мляко за изхранване на агънцата или такова, продадено на частни клиенти, или колеги животновъди не се признава като реализирана продукция”, коментира пред Агри.БГ стопанката на семейна овцеферма в село Войсил Мария Петракова.

Овцевъд със семейна ферма и четири деца: Не мога да докажа 6 тона мляко

И тя не е единствената, а по-скоро поредната недоумяваща смисъла на тази политика. В годината, в която пазарът за овчето мляко също е затруднен и редица овцевъди са изправени пред заплахата да не могат да докажат продукцията си, тъй като мандрите отказват да я изкупуват, проблемът с изискванията за получаването на т.нар. обвързана подкрепа отново излиза на преден план.

„Защо не ни разрешават да си докажем продукцията, която агънцата изяждат? Те сучат по два-три месеца, в началото ядат само това, не разбирам защо за кравите може, а за овцете не може. Също така според правилата не мога да продам да кажем 20 л. мляко на частно лице с фактура, която после да приложа в данъчната си декларация и да платя данък за това. Аз искам да си платя, държавата не ми иска парите. Мога да продавам само на черно. Парадокс!”, обяснява овцевъдката.

Мария Петракова: Овцата мога да я продам с пътен лист и фактура, с всичко, което се изисква, но млякото от нея не мога!

Животновъдката споделя колко е трудно за една малка семейна ферма, която в повечето случаи няма работници и стопаните са ангажирани изцяло с отглеждането на животните да се справя с бюрокрацията в сектора и да се информира за постоянните промени в изискванията. 

„Самите експерти често не са наясно какво остава за нас. Питахме може ли да ползваме млякото като фураж. В Пловдив ни казаха „да”, в София „не” и накрая запознато лице разбра, че законът е променен. Такива абсурди са ежедневие, за съжаление”, добавя Мария, която определя като нечестно това, че на овцевъдите им се признава само млякото, което е с договор към мандра.

Между другото, това се отнася и за останалите млекодайни животни в сектора освен за кравите. Биволовъдите например също се оплакват от тази невъзможност.

Възниква въпросът щом животновъди са задължени да продават само на мандри, за да получат субсидията си, то как са ангажирани към това самите мандри. Те имат ли задължения? Не е ли това прекалено овластяване на тези участници по хранителната верига, така че да се изкривяват цени и да се оказва натиск върху фермерите?

„Задължават ни да докажем 100 л на овца, само че мандрата никой нищо не я задължава, тя определя цената и нямаш избор – продаваш й на каквато цена ти каже. Правят с нас каквото си пожелаят. Веднъж камионът дойде за 200 л мляко, но после се оказало, че на мандрата не й трябвало мляко сега и камионът ми го върна. 

В този случай какво правя аз като стопанин – хвърлям продукцията или..? Честа практика е и въпреки договорите да ни изплащат сумите с месеци закъснение. Какво можем да направим, щом нямаме алтернатива?!”, описва проблема родната фермерка.

По думите й преди 12 години, когато стартирали, мандра им купувала млякото за 1,20 лв./л. Сега е с лев отгоре (около 2,18 лв./л), но цените на фуражите, енергоизточниците и т.н. са в пъти по-скъпи. Само че фермерите нямат преговорна сила по темата с цените.

„Направихме сдружение, сега се събира млякото на членовете на асоциацията (на НОКА – бел. ред.), по-добре е, но също не е достатъчно, пак има проблеми. Нужни са политики в подкрепа на фермерите”, казва за финал Мария Петракова.