От няколко години насам пролетта в Европа настъпва по-рано от обичайното. По-дългият вегетационен период и меката пролет могат да бъдат проблем за фермерите, алармират увените, пише изданието Agrarheute.com.

Йордан Илиев за цените на торовете: Не се очаква да се върнат нивата от преди 5 години

За много хора по-късата зима може да е добре дошла, но не и за част от фермерите. Особено за тези, които се занимават с отглеждане на пшеница, овощни дървета и някои зеленчуци.

Зимите стават все по-къси – природата излиза от обичайния си ход

Изменението на климата отдавна е забележимо. През последните 50 години пролетта, лятото и есента започват все по-рано. Това означава, че зимата, или времето за почивка, е по-кратко. Днес например лешникът цъфти 3 седмици по-рано отколкото половин век по-рано. Промяната във фенологичния календар няма как да не се отрази на културите.

Пшеницата се нуждае от студ

Пшеницата е една от културите, които се нуждае от студена зима. Опасността от ранно начало на вегетацията се дължи и на факта, че растенията достигат стадий, в който са чувствителни към нощни слани. Това не е добра новина и за овощарите.

Пчелите и цъфтежът се разминават

Друг ефект засяга производството на плодове. Понякога пчелите реагират твърде късно на високите температури. Тъй като пропускат по-ранната пролет, те изпускат цъфтежа. Същевременно насекомите вредители се възползват от по-меките зими и по-дългия вегетационен период.

Изменението на климата е важен фактор за фермерите. По-ранните вегетационни сезони са придружени от суха пролет, късни слани и екстремни метеорологични условия.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Пчелари, знаете ли всичко за пролетното развитие на пчелните семейства?

Агропрогноза: Какво време да очакват стопаните през месец май?

Възможност: Сезонът на противоградовата защита да бъде открит по-рано