Ситуация на пазара на мляко и млечни продукти в България към ноември 2023 г. е новата статистика на Министерството на земеделието и храните. Изчерпателните данни обхващат първичния сектор на производство (брой животни и количества мляко), преработката на мляко и млечни продукти у нас, както и вносът и износът на такива.

Биволовъд: Отказах се от доказване на млякото по обвързана подкрепа

Анализът със сигурност дава отговор на много въпроси и ограничава полето на интерпретациите и спекулациите, но поражда и въпроси, в чиито отговори вероятно се крият решения за по-доброто бъдеще на млечния сектор

Производството на мляко намалява

 

Всеизвестен факт е, че родното производство намалява – многократно споделяно от самите фермери. На годишна база близо 9% по-малък е добивът на сурово мляко в България през 2022 г., като възлиза на 843 027 хил. литра. Причината е ясна - редуциране на поголовието на млекодайните животни. Най-сериозен е спадът при овчето мляко (-19,5%), следван от козето мляко (-14,5%). 

„Намалението на броя на животните за добив на мляко през годината се дължи донякъде на продължаващите процеси на преструктуриране на сектора, свързани с постепенно съсредоточаване на производството в по-малко на брой, но по-едри стопанства, както и частично пренасочване от млечно към месодайно направление. 

Сериозно негативно влияние оказаха и кризите от различно естество през последните години, довели до значително нарастване на разходите за производство в резултат от чувствителния ръст на цените на вложенията – фуражи, електроенергия, енергоносители и други…

Основни предизвикателства пред овцевъдството и козевъдството в страната са разпокъсаността на производството и липсата на механизация, което ограничава тяхната икономическа ефективност”, заключават от агроминистерството.

Според агростатистиката през 2023 г. се очаква известно увеличение на млекодайните крави, а оттам и на млякото, тъй като общият брой на юниците за разплод през 2022 г. е нараснал с близо 11%.

Преработката на мляко се засилва

 

Макар през 2022 г. млекопреработвателните предприятия да преработват по-малко количество мляко спрямо година по-рано, то предварителните данни за първите осем месеца на 2023 г. сочат увеличение на общо преработеното мляко с 6,3% спрямо същия период на 2022 г., до 499 978 хил. литра. 

„Преработката на краве мляко нараства с 6,4%, до 467 148 хил. литра, в т. ч. 443 475 хил. литра изкупено от български производители (+3%). Това се отразява в повишение на общото производство на сирена от краве мляко, в което се влага най-голямо количество млечна суровина, с 4,1% на годишна база”, се казва в анализа на МЗХ.

Възниква въпросът как производството на мляко се свива, а преработката му се разгръща. Отговорът, разбира се, се крие в данните за вноса.

Вносът продължава да катери

 

По предварителни данни, през периода януари - юли 2023 г. общият внос на мляко и млечни продукти в България нараства с 25,6 хил. тона или 27,5% на годишна база. Същият нараства прогресивно от началната отчетна година в статистиката – 2020 г. Импортът през 22-ра е възлизал общо на 166 515 тона, а през 2020 г.  – на 146 721 тона.

Водещата страна вносител през последните 2 години е Румъния, а за 2020 г. е Германия. Преобладаващ е вносът от държави в Европейския съюз, макар, че миналата година същият е намалял с 4%.

„Вносът на мляко и млечни продукти от трети страни отбелязва близо трикратен ръст в сравнение с 2021 г. Това се дължи на значително по-големите количества от Сърбия и Украйна, достигащи съответно до 7,9 хил. тона и 2,2 хил. тона. Реализиран е и известен внос от Босна и Херцеговина (443 тона), Турция (261 тона), Северна Македония (226 тона) и др.”, отчитат от министерството.

И още:

В сравнение с аналогичния период на 2022 г., вносът на неконцентрирани мляко и сметана бележи ръст от 54,4%, до 60,4 хил. тона, при 9,5% по-ниска средна вносна цена. Това е свързано основно с по-големите доставки на продукти, предназначени за влагане в производството на млекопреработвателните предприятия и други предприятия от хранителновкусовата промишленост, които са благоприятствани от високото предлагане и понижаващите се цени на млякото на европейския пазар през настоящата година. 

В рамките на седемте месеца на 2023 г. са внесени 39,1 хил. тона неконцентрирани мляко и сметана с масленост до 6%, които не са в директни опаковки за крайно потребление (с 15,9 хил. тона повече на годишна база). Количествата са доставени предимно от Унгария, Румъния, Полша и Нидерландия.

Реализацията на външни пазари се срива

 

Все пак страната ни също изнася мляко и млечни продукти, но тази реализация също се свива през 2022 г. с 13,3% общо, а страните от ЕС – с 18,5%. Най-големият ни износ е за Гърция (31,5%). На второ и трето място от държавите, към които изнасяме, са тези и от които предимно внасяме –  Румъния (16%) и Германия (8,5%). 

„Водещи дестинации за българските сирена през годината остават Гърция (4,8 хил. тона) и Румъния (3,2 хил. тона), следвани от Германия (2,7 хил. тона), Саудитска Арабия (2,6 хил. тона), САЩ (2,5 хил. тона), Обединеното кралство (1,9 хил. тона) и други”, пише в анализа на ведомството.

За периода януари – юли 2023 г. при почти всички групи млечни продукти е налице понижение на износа на годишна база, в границите от 7% (сирена и извара и заквасени млека и сметана) до 19,8% (масло и други млечни мазнини). Единственият продукт, за който се отчита нарастване на обема на износа, и то значително (68,2%), е суроватката, сочат още данните от Земеделското министерство.