Българските пчелари ми приличат на едни плувци, приготвили се за скок в морето. Скок, но не какъв да е, а скок с пълни джобове с тежки камъни. Камъни, наречени бюрокрация. Така описва ситуацията в сектора Павлина Кесерджиева – пчелар от 8 години и зам.-председател на СНЦ „Пчеларско сдружение Бургас“

Гласувайте: Имате ли орязани площи по СЕПП?

Тя определя бюрокрацията, „опасала“ пчеларството, като неописуема, немислима, и дори отвращаваща. А думите й звучат едновременно толкова поетично и реалистично, че предпочитаме да ги оставим такива, каквито са. Защото това са болките на един пчелар, който въпреки трудностите, сякаш няма да се откаже лесно.

 

Алтернативите пред пчеларя плувец са две: да се гмурне в морските дълбини и да се окаже директно на дъното или да изсипе всички бюрократични тежести на брега, смело да скочи, да се рее из вълните и да се наслаждава на момента, без да се интересува от последствията. За съжаление, ежедневието на пчеларите няма нищо общо със разказите за морето. 

Не разбирам защо при условие, че живеем в свят на дигитализация и компютъризация, трябва вместо да опростяваме съществуването на дадени субекти, да правим битието им немислимо. 

Ето конкретен пример. БАБХ разглежда пчелното семейство като „единица животно“, която съответно попада под действието на европейското и българското законодателство, касаещо животновъдството, в частност Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Какво следва да извърши един пчелар, в случай че му се „роди“ животно? Според действащото законодателство:

•    Да уведоми личния ветеринарен лекар в тридневен срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна система (ИИС) на БАБХ;
•    Да отрази „раждането“ в дневника;
•    Да заплати по банков път таксата за администриране на документите;
•    Да уведоми официален ветеринарен лекар, като подаде Образец ЗХОЖКФ – 87Б, който, от своя страна, да впише Декларация 87б в системата на ВетИС;
•    Да заяви и монтира табелка;
•    Да уведоми Общинска служба „Земеделие“, да актуализира анкетна карта на земеделския стопанин;
•    Да уведоми Областна Дирекция „Земеделие“, като отнесе анкетната карта за заверка;
•    Да уведоми биосертифицираща фирма, ако има такава, да бъде изготвен анекс, изпратен и подписан.

И всички тези действия са изискуеми, при условие че му се е родила единица животно от вида „пчелно семейство“. А ако са 2, 20, 50 „животни“? Те не се „раждат“ всички едновременно, нали?! А никъде няма в действащото законодателство дефиниция как се „ражда“ едно животно тип „пчелно семейство“, как то „умира“ и „умряло ли е“, ако пчелната майката се рои, а възкръсва ли, ако пчелите си отгледат маточник.

Това са на пръв поглед елементарни въпроси, но именно подобни неясноти бяха „препъни камъкът“ за пчеларите, които не получиха право да кандидатстват за компенсиране на материални щети за унищожени пчелни кошери. Именно заради липсата на Протокол Образец ЗХОЖКФ – 87Б от общо 44 107 загинали пчелни семейства, собствениците на 73% от загиналите кошери (32 215 пчелни семейства) не кандидатстваха за компенсиране на щетите заради неизрядна документация в иначе изрядния свят, където наричат пчелното семейство „животно“.

За една норматива уредба е важно да бъде законосъобразна и приложима. За съжаление, от гледна точка на пчеларя, противоречията в буквата на закона са твърде много, а приложимостта е равна на нула. И тук не искам да акцентирам на изгубеното време и разходи от страна на стопанина, който се е нагърбил акуратно и добросъвестно да актуализира бройката на пчелните си семейства. А на това, че собственикът на пчелина например е длъжен да уведомява за едно и също свое действие четири инстанции – всички те до скоро функциониращи под една шапка. 

Нека говорят за цифровизация, глобализация и намаляване на административната тежест. За съжаление, не и в сектор „Пчеларство“, не и в България. А докато това не се случи, на който пчелар му се плува, да мята камъка от джоба!