Пчеларството за мен никога не е било мечта – дойде в живота ми изведнъж, като гръм от ясно небе. Така започва историята си Павлина Кесерджиева – чаровният глас и лице на пчелини „Кесери“. Нейният съпруг, или Румбата, както го нарича самата тя, е потомствен пчелар, наследил знанията от дядо си.
„Той е този, който има хоу-хау, техническа мисъл и физическа мощ, а аз съм „радиото“ в нашия отбор“, шегува се Павлина. В момента семейство Кесерджиеви отглежда около 300 пчелни семейства, като пчелините им са разположени в Айтоския балкан и Странджа.
Винаги сме имали в двора по няколко кошера, но основната грижа за тях е полагал мъжът ми, а аз съм била „помощник-асистентът“. Така допреди 8 години, когато една сутрин се събудих „млад фермер“ с над 150 кошера. Разбира се, основната идея беше предварително планирана, но всичко останало за мен беше тотална невиделица.
Аз и съпругът ми сме от хората, които търсят идеалния завършек на картината и трудно правят компромиси и това много ни пречи в правенето на бизнес и в отношението с хората. Винаги искаме всичко да бъде ясно, честно, изрядно и подредено, в това число кошери, отводки, документация, законодателство, данъци и каквото друго се сетите, свързано с пчеларството. Твърде силното вглеждане в детайла обаче ни пречи да бъдем по-глобални, а докато не надскочим себе си, пчеларството за нас ще е хоби.
Основно мед: липов, акациев, драка, малко манов мед, пчелен прашец, восък и клей. Основната ни реализация е чрез продажби на едро.
Участвам във всеки един момент: подготвянето и настаняването на кошерите, отглеждането на пчелните семейства, отглеждането на пчелните майки, добиването и пакетирането на продукцията, документацията и счетоводството. Най-трудното е не натовареността, а това, че сме „два остри камъка“, които се опитват да гледат пчели.
Доскоро на постоянен трудов договор в стопанството ни бяха назначени трима работници, но се наложи са освободим двама от тях, тъй като не се справяме с данъчните и социалните обременения през зимните месеци. Въпреки това, това са хора, които са по сърце и душа пчелари и винаги разчитаме на тяхната помощ, а и както самите те знаят, могат да разчитат на нас за всичко.
Всяка година с нетърпение очаквам активния пчеларски сезон. Харесва ми миризмата на прясно окосена трева и цъфнала мащерка, обичам да събираме надвечер добития прашец, докато си приказваме, обожавам свободата и пътуването – пътуването, защото практикуваме подвижно пчеларство и се налага често да изминаваме дълги разстояния, да пренасяме кошери с пчелни семейства както през деня така и през нощта. Понякога се налага да изминаваме 160-180 км по няколко пъти през нощта, а следващият ден да е пълен с ангажименти. И вместо да съм капнала, адреналинът ми е толкова висок, че няма по-деен човек от мен – нищо, че не съм мигнала цяла нощ.
В момента работя в офис, с много различни хора, безброй телефонни разговори и страшно голям документооборот. Пчеларството за мен е отдушника: свобода, удоволствие и спокойствие. Но само донякъде, защото спокойствието е само на полето.
Засега те са избрали други сфери на развитие – програмирането и чуждите езици са им страст. Но знам, че винаги мога да разчитам на тяхната помощ, съвет и трезва преценка.
Преди няколко години с други колеги пчелари от областта регистрирахме СНЦ „Пчеларско сдружение Бургас“. Вярно е, че по-голямата част от колегите са мъже, но със сигурност мога да заявя, че в сдружението ни има много успешни пчеларки, а и почти до всеки пчелар стои прекрасна съпруга или приятелка, която подкрепя, помага, мотивира. Животът ме е научил да не деля хората по вид и пол.
В едно общество всеки, от една страна, може да даде принос на групата, в която участва, а от друга, има какво да научи от останалите. И за да върви животът гладко, е нужно не смирение и търпимост, а разбиране на отсрещната страна, като тук няма значение дали говорим за семейство, компания или сдружение на пчелари.
;void(0);){kind=link}