Скандалните разкрития и аудиозаписът със заплахи, свързани с фитосанитарния контрол на ГКПП „Капитан Андреево” стигнаха и до европейските прокурори. В същото време вицепремиерът Асен Василев обяви, че се обсъжда възможността германски митничари да пристигнат у нас, за да подпомагат работата на пункта.

Гласувайте: От какво ще страдат най-много фермерите при разразилата се политическа криза?

„В изнесената информация за фитосанитарния контрол на ГКПП “Капитан Андреево” има съмнения за увреден финансов интерес на ЕС и случаят следва да се провери от Службата на европейските делегирани прокурори в България“, се казва в сигнал изпратен от Антикорупционния фонд (АКФ) до институцията.

Повод за сигнала е появилият се в българското медийно пространство аудиозапис с транскрипция, за който се твърди, че съдържа данни за предлаган подкуп на ръководителя на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) проф. Христо Даскалов, за да осигури комфорт на дружеството, осъществяващо фитосанитарен контрол на границата.

Гласът от записа бе идентифициран като проф. Пламен Моллов, бивш шеф на БАБХ и настоящ ректор на Университета по хранителна промишленост в Пловдив. Той трябваше да бъде изслушан в Антикорупционната комисия в НС, но не се яви, а от висшето училище заявиха, че бил в отпуск. 

Стана ясно и че досега тировете с вносни храни, влизащи през този граничен пункт, са се обработвали без присъствието на митничари по думите на Асен Василев. Дни по-късно, след среща с федералния министър на финансите на Германия Кристиан Линднер, той обяви, че първата тема, която са обсъждали, е била възможността Германия да подпомогне дейността на граничния пункт с персонал от германските митници.

„Може да се направи предположението, че създаденият порядък за фитосанитарен контрол през частно търговско дружество на външната граница на Европейския съюз на ГКПП „Капитан Андреево“ е възможно да е довел не само до ощетяване на бюджета от несъбрани такси, но и да е използван за продължителен внос в нарушение на митническия режим на територията на Съюза през Република България и разпространение към останалите страни членки на всякакви стоки и вещества, включително и поставени под контрол или забранени, от което могат да бъдат увредени финансовите интереси на Съюза”, пише в становището си АКФ.

Оттам допълват, че „предвид изнесените данни за предлагане на имотна облага на високопоставено длъжностно лице с цел безпрепятственото продължаване на действащия режим за фитосанитарен контрол, може да се направи предположението, че и установяването и поддържането му вероятно е ставало по същия начин”.

Според правните експерти на АКФ въпросното поведение попада под чл. 4, т. 2 б „а“ и „б“ от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския Парламент и на Съвета, което обуславя компетентността на Европейската прокуратура съгласно чл. 22, т. 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета.

"Прокуратурата на Република България вече обяви, че започва действия по изясняване на изнесената информация за потенциално корупционно поведение. Досегашната практика на българската прокуратура обаче не е показала резултати при разследване на подобни казуси с изтекли записи със сходно съдържание, а демонстрирала склонност към неглижиране и формализиране. Липсва информация и дали прокуратурата е разследвала предишни изнесени в медиите случаи на предполагаемо корупционно поведение от същия бивш директор на БАБХ, за когото се твърди, че е замесен и в сегашния казус”, уточняват от АКФ.