Полезащитните пояси в Добруджа са известни с огромните си ползи. Всички знаем за тях, но някак си остават на заден план и остават силно недооценени. Залесяването им е започнало след 1950 г. поради силна ветрова ерозия, която отвявала посевите и отвяването на снега от полетата, което пък намалява влагозапасяването и така културите имат недостатъчно влага за растеж. 

Четете още: Павел Стоименов: Нямаме нужда от нови машини, а от напояване


Тяхната полза обаче се оказва много по-голяма. Самият вятър често създава стрес за културите, вятърът изсушава горния почвен слой. А това понякога е критично за началното развитие на културите. 

При тях често гнездят птици и други животни, които помагат в борбата с вредителите, поясите балансират микроклимата около полетата и намаляват горещините през лятото.

В дългосрочен план се оказва, че полезащитните пояси са запазили почвите в значително по-добро състояние. 

Но вече ви разказахме доста от това. Дойде ред на следващата част. Както обещахме - сравнение специално за Агри.БГ и групата No-Till България прави Веселин Спасов. Той направи голяма обиколка в българската и румънка част на Добруджа като сравнява както почвата, така и самите добиви. 

„Благодарение на ветрозащитните пояси фермерите около Добруджа всяка година получават по-високи добиви, без да го осъзнават. Обиколих над 30 села в Румъния и над 15 в България. 

Абсолютно всички полета в Румъния бяха много по-лоши от тези в България. 

В Румъния, където няма пояси, видях полета, които нямаха абсолютно никакви кочани с царевица и със сигурност няма да бъдат жънати. В България такива полета нямаше”, обясни Веселин Спасов.

Според него добивите в Румъния ще бъдат средно 100-300 кг, докато в България 500-600 кг. 

“Всички слънчогледи в Румъния вече бяха ожънати, докато в България имаше такива, които все още бяха доста зелени. Разбира се, не всяка година е толкова сухо, колкото тази, но ако трябва да сме честни, сухите години взеха да зачестяват. Причините не са само до късмет. Напротив. 

Всички неща, които се случват с времето, дългите суши, горещините, както и наводненията са по наша вина заради неправилното управление на горите и земеделските площи. Никъде в природата няма оголена почва, както е в обработваемите полета. През лятото температурата на почвата се нагрява до над 50-60 градуса, което всъщност намалява вероятността за валежи. Горещият въздух отива нагоре и отблъсква студените облаци. Затова тази година в западна България валя много, защото там има значително по-малко обработваеми площи и повече растителност (гори и ливади)“, обясни Спасов. 

„Разликата в почвите между Румъния и България бяха очевидни. Тази в България беше видимо по-черна (не изветряла) и с по-високо съдържание на хумус. 

Решенията са прости, но не са много лесни за изпълнение. Хубаво е да има политика за поясите и те не само да бъдат поставени под забрана за изсичане, но и да се започне проектиране на нови такива, основно на територията на Добруджа, както и в други райони. От това зависи както бизнеса на самите земеделци, така и изхранването ни. 

Земеделието не е само бизнес, то е на първо място преди всеки друг сектор, защото без храна всичко друго става безсмислено. Сухото време, проблемите с ерозията и намаляването на плодородието, могат да доведат до все по-катастрофални добиви в следващите години. И вината затова ще е изцяло наша. 

Убеден съм и виждам постоянно, че фермерите са едни от най-трудолюбивите, честни и умни хора. Надявам се с все повече да имам възможност да работя, за да променим тези екстремности във времето”, заключи Веселин Спасов.