Колко важни са полезащитните пояси в страната? Всички са наясно, че техните ползи са големи. Но как на практика ни помагат?

По темата говорим с Веселин Спасов, земеделски стопанин и експерт по консервационно земеделие.

Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от пшеница за 2023 г.?

 

“Полезащитните ни пояси в Добруджа се простират чак до границата ни с Румъния. В северната ни съседка обаче такива пояси липсват и разликата на полето е огромна. Вижда се и с просто око. Добивите също са различни - поне с около 100-200 кг/дка са по-ниски от тези в България само и единствено заради липсата на тези пояси”, обяснява Спасов, който е обследвал полетата преди седмица.

На теория фермерите добре знаят ползите от полезащитните пояси, но на практика голяма част от стопаните не смятат, че има реална полза от тях и всъщност повече пречат и заемат място - смята Веселин Спасов.
 

“Това обаче не е така. Всички знаят, че полезащитните пояси запазват влагата в почвата, намаляват вятъра, съответно стреса върху културите от него. Теорията е ясна. Друго е обаче, когато го видиш с очите си - разликата е показателна. Добивите са много по-ниски когато липсват подобни пояси”, заяви фермерът.

Когато вятърът е силен, той стресира растенията. Но освен това през определена част от денонощието микроорганизмите отделят въглероден диксид, с който се хранят растенията на полето. При вятър, част от този въглероден диоксид, бива отнесен, съответно намалява храненето на растенията, респективно и добива от тях.

“Нещо друго важно, което се видя и тази година е, че когато имаме дървета и растителност, дъждовете са повече. Буквално има дъжд там, където са горите. Тази година много отчетливо се видя как в северозападната част на страната имаше валежи дори повече от нормалното, а пък в югоизточната й част, те бяха по-малко от нормалното за сезона”, добави още Веселин Спасов.

 

Още за ползите от полезащитните пояси:

Ефектът от полезащитните пояси е защита от вятъра, оттам задържане на снега, намаляване на ветровата ерозия на почвата и на изпарението на влага от почвата, както и намаляване на снегонавяванията по пътищата.

Дърветата извличат подпочвени води (от дълбочина до 20 метра), където температурата на водата е около 10 градуса, изпаряват я чрез листата и така охлаждат и овлажняват въздуха.

Освен това в дърветата гнездят птици, които се хранят с гризачи и насекоми, което също е благоприятен фактор. 

В допълнение, при есенния листопад много листа падат върху земеделските парцели и подобряват плодородието им. 

Дърветата в полезащитните пояси имат силна и дълбока коренова система и чрез нея дъждовните води проникват в дълбочина, а не се застояват в горния почвен слой, където може да предизвикат заблатяване при обилни валежи.

Повече за полезащитните пояси в Добруджа:

Първите полезащитни пояси от съвременен тип в Добруджа са засадени в землището на село Карвуна през 1936–1939 г. под ръководството на Горския опитен институт в Букурещ. Тогава Южна Добруджа е румънска територия.

В средата на 50-те години на 20-ти век се създават 9 т. нар. държавни пояси с дължина от 25 до 220 км и ширина 70–90 м. На територията на тогавашните земеделски стопанства е проектирано създаването на 132 хил. дка полезащитни пояси. До пролетта на 1957 г. площта им е около 90 хил. дка.

Към 2017 г. в Добричка област тези полезащитни горски пояси са с площ около 65 хил. дка, като защитават от ветровете около 3 млн. дка. По информация на Веселин Спасов към момента са останали малко над 60% от първоначално засадените полезащитни пояси в Добричко, тоест вече 35-40% вече ги няма.