Нямаме нужда от купуването на нови машини, а от решаване на проблемите в напояването. Това коментира пред Агри.БГ Павел Стоименов - производител на зеленчуци, отглеждани на 100 000 дка площ, както и зърнени култури, по повод стартирането на прием по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Четете още: Цените на зърното са под натиск от всички страни


Става дума за инвестиционната мярка по направление „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ от „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство“, част от НПВУ, която е с нескромен бюджет от 318 млн. лева без ДДС.

Най-общо финансовата подкрепа е насочена към стимулиране на иновативни производствени и цифрови технологии, които подобряват отглеждането на селскостопански култури и животни, както и към автоматизиране и роботизиране на производствените процеси в земеделските стопанства.

По направлението ще се финансират също така материални и нематериални инвестиции, свързани с опазване на околната среда и смекчаване на последиците от климатичните промени., както и производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствено потребление.

Къде обаче е напояването пита Павел Стоименов. Все още не е ясно дали ще има инвестиции за напояване, като част от НПВУ, тъй като европейски регламент ограничава инвестициите в зони, в които водните тела са в лошо състояние.

“Тези програми се правят от хора, които обслужват чужди интереси. Или са некомпетентни, или работят против държавата ни. 

Ние нямаме нужда от трактори. Нямаме нужда и от комбайни. Имаме техника, с която можем да обработим още три пъти територията на България. Това, от което имаме нужда е напояване. А тази част липсва в този план!”, категоричен е Стоименов.

По думите му инвестициите във ВЕИ, които са залегнали в този прием, трябва да се обвързват задължително с напояване.

“Иначе просто няма смисъл. В момента, който започва да напоява, е престъпник, защото не могат да се узаконяват сондажи. Има много големи фермери, но никой не иска да напоява, защото той веднага става престъпник в собствената си държава.

Не сме устойчиви без напояване. Според мен всеки един фермер трябва да има поне по 15-20% площи, които са с напояване. По този начин ти ставаш устойчив. За в бъдеще трябва да си поставяме цели във всяка една сфера на земеделската работа точно с колко процента трябва да си повишим напояването.

А то какво се случва? Постоянно ни карат само в противоположната посока, в която всъщност трябва да се развива нашето селско стопанство.

Ние зърнопроизводителите сме се развили добре - имаме техника, за какво е пак този прием за машини? Само да имаме допълнителна финансова тежест във фирмата. 

По този прием единствените, които ще спечелят, са консултантските компании. 

А машините толкова много са поскъпнали, че фермерите ги очакват фалити със закупуването на този вид техника. Реално парите няма да отидат по предназначение - там, където трябва”, обясни още фермерът.

Според него нямаме български зеленчуци, защото досега не сме имали нито една европейска програма за напояване. 

“А разковничето е точно там. Тези 318 млн. лева са за техника, с което пак ще обслужим европейските производители. Ние ще си купим техника, от която нямаме нужда. Крайните печеливши са големите европейски заводи, защото в България машини почти не се произвеждат. Както и консултантите. Това ще бъдат единствените печеливши от този прием.

В момента имаме нужда от закон за напояването. Законово да бъдат подсигурени сондажи, водоползване, ремонти на стари съоръжения, реконструкции и т.н”, каза още Павел Стоименов.

Другото ключово нещо според него е преотстъпеният корпоративен данък. 

“Това отново е лобистки закон на европейците. По този начин отново стимулираме европейската икономика. 

Преотстъпеният данък трябва да се премахне, а ние да се насочим директно към напояването. Това е бъдещето, ако искаме да имаме добавена стойност - да имаме плодове, зеленчуци, животновъдство и впоследствие качествен туризъм.

В момента се работи против това България да произвежда”, заключи Павел Стоименов.