На война за пасища с държавата

От години животновъдите в Калофер се борят за земята си. Борбата обаче е тежка, защото се води срещу структури на държавата.

Фермерът Тодор Диклиев разказва повече пред Агри.БГ.

"В момента се намираме в землището на град Калофер и по-специално във високопланинската част на Централна Стара планина, безлесната зона. Това са високопланински пасища в землището на град Калофер", обясни Диклиев.

Поглеждайки от високо впечатление правят две неща. Първото е липсата на каквито и да е животни в т.нар пасища. А второто е, че пасища почти не се виждат. Масивите са покрити с хвойна, която на места ги е превзела почти напълно.

"Това са храстовидни видове хвойна, които превземат пасищата. Те са много агресивни. За сметка на тревните видове, хвойната е може би на 70-80%, в части дори на 90%. Вероятно има и участъци, където вече няма тревостой, а е само хвойна за съжаление.

Това се отразява зле. Нормално е в едно пасище да има тревни местообитания, а не те да са превзети от храсти. За съжаление при нас е такава ситуацията. 

Тя не е от няколко месеца дори години, а от десетки години. И това се случва поради управлението на пасищата. В нашето землище - високопланинската част - се управляват от дирекцията на Национален парк Централен Балкан. За тях важното е върху пасищата да върви естествената сукцесия, т.е хвойната да си върви безпрепятствено върху пасищата, без значение, че те вече не отговарят на критериите за пасища. 

От години това го коментираме, борим се да не е така, но въпреки нашите борби и желания, ние нямаме лостове, с които да въздействаме върху управлението на националния парк", каза още той.

По думите му нещата започват още от 1990 година.

"Тогава се учредяват националните паркове в нашата страна. В тях не можеш да имаш различни видове собствености, какъвто е тук нашият основен проблем, с изключение на парк Витоша, където софиянци са успели да си отвоюват статут на природен парк. Там управлението и критериите са други.

Дирекцията на Национален парк Централен Балкан управлява тези територии. От 1999 г. направата на националните паркове обуславя едни територии, които са изключително държавна собственост, макар че към онези години вътре е имало общински пасища, частни и църковни имоти. Без значение от това тези големи паркове са сформирани и до ден днешен проблемът с различните видове собствености не е решен. Дори бих казал, че е влошен допълнително. 

От 5 години водим дела с дирекцията за частните имоти, които са уж на територията на националния парк. По заповед площта е една, а по граница, която загражда площта, е друга. Нещата са стигнали до там, че в момента съдът реши, че сме водели пет години делата с неправилните министерства. Сега започваме отначало делата срещу друго министерство", разказва Диклиев.

Фермерът води дела срещу Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След решението на съда, Диклиев и негови колеги започват дело срещу Министерството на земеделието, тъй като те управляват държавните земи. Фермерите обаче не спорят за държавните земи, а за частните имоти в парка. Те твърдят, че това са техни частни земи, които са одържавени неправилно. Ако казусът не се реши на държавно ниво, животновъдите са готови за следващата стъпка - Съда на Европейския съюз.

"За отказване - няма да се откажем, защото искаме да живеем тук, да си гледаме семействата, да се занимаваме с традиционния ни поминък животновъдство и се надявам по-скоро да завършат тези дела, за да се види наистина кой е виновен и кой не е - казусът да се реши. Но много умело нещата се бавят", категоричен е фермерът.

Още по-интересна е историята затова как 10 000 ха - земи с начин на трайно ползване пасища, се изгубват някъде по пътя.

"Първият план за управление е от 2001 до 2010 година. В него, в рамките на безлесната зона, има 24 000 ха пасища, които се отдават на животновъди. От тях малко над 4000 ха са пасища с висока природна стойност и когато започва да се работи новия план за управление, който влиза в сила от 2016 г., нещата рязко се променят.

В новия план за управление започват да се отдават с 10 000 ха по-малко пасища на животновъдите спрямо предходния план. Много пъти сме питали защо, но никой не може да ни даде обяснение.

Освен това всичко се прави без смяна на НТП, т.е едни територии, които се водят пасища някой просто решава да спре да ги отдава да се пашуват без значение какво ще стане с биоразнообразието, поминъка на местните общности. Тези неща изобщо не се коментират. Просто се спира да се отдават за пашуване. Казва се само, че така ще се запазят застрашени видове, които животновъдите с домашните си животни ги унищожавали.

Питаме защо върху 10 000 ха не се прави мониторинг затова как ще окаже влияние върху тревните местообитания и изцяло върху пасищата? Отговаря ни се, че в рамките на Националния парк, мониторинг трябва да си правят сами на себе си и затова не е правен такъв", обяснява Диклиев.

Този план за управление продължава до 2025 г. Като сега следва да се работи по следващия.

Нещо друго любопитно е, че в периода 1995-1996 г. по швейцарска програма е направен мониторинг върху цялата територия на тогавашния Народен парк Централен Балкан. В него са описани видовете тревни общества, в какво съотношение са, както и до къде се простират.

"В плана за управление е залегнало, че трябва да се направи мониторинг на териториите в началото и в края на периода на действие на плана, за да се види как вървят процесите относно биооразнообразието на територията на парка.

Питаме управлението на дирекцията защо не е направен мониторинг, предвид че милиони левове се харчат за други неща, а за мониторинг - 0 лева. Те казват, че го правят по техни методи. 

Аз съм изисквал от тях да видя какви са тези методи. Най-общо качват се на терена и по окомерния метод се наблюдава развитието на храстите и тревите. След това започват да се отбелязват с цифри кога е лошо и кога е хубаво... в рамките на 10-те години всичко е идеално в нашите пасища. А на практика като влезеш и видиш, нещата са коренно различни.

Другото много важно, което е записано в плана за управление, а също не е изпълнено, е мониторингът, направен върху пасищата, да бъде сравнен с 1995-1996 г., когато е швейцарският проект. В крайна сметка не може да се види какво е било и какво е сега състоянието", каза фермерът.

Разпространението на хвойната и превземането на тревните видове все пак може да се регулира - чрез пашуване или чрез механични действия.

"Има много начини, по които може да се контролира това разпространение на хвойната и превземане на тревните местообитания, но пак казвам - това явно не е политиката на националния парк. Те не искат тези територии да бъдат пасища и за съжаление за момента успяват да го постигнат", разясни Диклиев.

В Калофер земеделските производители са над 60 души. Фермерите отглеждат над 2700 говеда, над 5400 овце, 1000 коня и към 1000 кози.

Тази година за първи път от доста време животновъдите в Калофер получават пасища.

"Тази година е различна дори ние се чудим как се получи това. Пасищата са същите, само че от тези, които имаха по 2000 дка се взе част и я разделиха измежду всички животновъди, които искаха да имат пасища, така че всеки взе по малка част. 

По-рано имаше броени животновъди с по 1800 - 2000 дка, а 30 човека имаха по 0 дка пасища. Въпреки това тези територии са изконно калоферски и ние си ги пасем, правят ни актове, търпим санкции по 5-6 хил. лева на година, но ние просто нямаме друг избор", заключи Тодор Диклиев.

Животновъдите в Калофер продължават да се борят за своите пасища. Всъщност в Калофер има най-много животни от района. Най-малко са в северната страна на Балкана, като само в Рибарица има регистрирани 50 овце. Там животновъдството е приключило.

За да не ги последва същата участ, калоферци са предприели стъпки за референдум. Те искат да излязат от границата на националния парк.

Вижте повече във видеото.