От десетилетия водата е кът за фермерите от Източни Родопи, Странджа и Сакар. Някои животновъди като Николай и Благовеста Василеви от „Дивата ферма“ решават проблема, като превозват с тирове стадата си през летните месеци в Национален парк „Рила“.

Месодайната ферма на Бети и Ники в дивите Източни Родопи

„Решихме да качваме кравите на Рила, още преди да започнат да дават подпомагане за пасторализъм. Но субсидията доведе до изкривяване и горе започнаха да се качват доста виртуални животни. Отвсякъде заприиждаха заявления, а животните си останаха почти същите“, разказва Василев.

Наред с виртуалните животни са се появили и много породи, чието място не е в планините. Те стоят по пътеките и езерата, не се плашат от хората и не могат да отидат да пасат по стръмните места. Затова и еколозите се настроиха срещу животновъдите и се заговори, че дейностите по направление „Пасторализъм“ от агроекологичната мярка са неефективни и неприродосъобразни.

„Стигна се до крайно решение на еколозите да спрат говедата да се качват в парковете. Борихме се два-три месеца, ходихме на срещи с Министерството на околната среда. Успяхме да извоюваме да отпадне приоритета за дребните преживни животни. Но въпросът за субсидиите в новия програмен период е решен по друг начин – остават субсидиите само за овце в националните паркове“, обяснява стопанинът от Източните Родопи. 

Семейство Василеви е доволно и от това решение, тъй като за тях е по-важно стадата им да оцелеят, за да могат да си набавят необходимите средства от реализация на продукция.

Междувременно стана ясно, че от 2023 г. ще се допуска субсидирана паша на всички площи от Натура 2000, които са около 30% от територията на страната. Това многократно ще увеличи площта за паша, но какви са проблемите за фермерите.

„Първият проблем е, че стопаните, които качват животните си в националните паркове, няма как да ги закарат другаде. Над 90% са местни хора, техните животни са свикнали и сами се качват горе. 

Другият основен проблем с пасищата в Натура 2000 е, че те са предимно общински. Има и държавни, които се дават по определена процедура с търгове и там нещата са по-ясни. Но при общинските пасища е голям проблем дали животновъдите наистина ще стигнат до тези пасища“, опасява се Василев. 

Той е категоричен, че е нужен много строг контрол и дори промяна на някои клаузи, с които да се попречи на комисиите и кметовете по населените места да ги раздават на приближени до тях хора.

„Разпределението е под всякаква критика – така е с много животновъди, така е на много места. Хубаво е пожеланието да се разпределят земи от Натура 2000, но на този етап е само пожелание", смята животновъдът от село Горно поле.