На футболно игрище – на това ще заприличат пасищата, смятат земеделски производители, ако бъдат приети предложените промени в Наредба 2 от 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. 

Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis?

Животновъди все още недоумяват кой е предложил разширяването на списъка с нежелана растителност, заради която ще търпят санкции. Към тях се присъединяват и пчелари, които се опасяват, че цъфтящите растения съвсем ще станат кът.

„Явно някой е решил, че щом нивите се орат, пасищата трябва да се поддържат като футболни игрища. А, че добивите са съвсем различни, никой не се интересува. Затревените площи трябва да са по два начина – ако се косят, да се събира сеното; ако се пасат, да има изпражнения от животните! Друго какво ги интересува?!“, пита реторично читател на Агри.БГ.

Според земеделското министерство обаче почистването на пасищата от камъни и храсти вече няма да е достатъчно, трябва да има и някаква земеделска дейност. За постоянно затревените площи е посочено, че стопаните могат да косят, но без да изнасят сено – тоест да вкарат вътре шредера и да си решат проблема.

„Къпина, драка и магарешки бодил са част от растенията, с които се хранят нашите животни. Особено след като в жегите тревата изгори. На това предложение на наредба трябва категорично да се възпротиви целият животновъден бранш“, коментира друг читател, а ние имаме уверението на асоциации в сектора, че подготвят официални становища, като крайният срок е 21 февруари. 

Проблем ще има не само за животновъди, но и за пчелари, които разчитат на постоянно затревените площи за междинна паша на своите пчели. Например магарешкият бодил, който цъфти целогодишно, дава един от най-хубавите медове.

„Като минат тракторите да окосят цъфтящата растителност, какво ще остане за пчелите и всички други опрашители?! В полетата с царевица, пшеница, слънчоглед вече няма цъфтяща плевел, от която пчелите добиваха нектар, всичко се пръска и гори. Сега ще съсипете и пасищата и ливадите. Ще се сетите, че грешите, но ще бъде късно!“, песимистично казва пчелар.

Негов колега пита къде са сега господата и дамите от екологията – дали и те подкрепят тези промени.

„Затова и пчели няма да има. Преди години между нивите имаше синори, растеше и цъфтеше трева. Сега и там няма нищо, дори пътищата са изорани. От пасищата махнат ли се драките и магарешкият бодил, край с пчеларите“, смята друг наш читател, а ние се надяваме той да не се окаже лош пророк.