По това време на годината пожарите в земеделски площи не са актуална тема, но пък санкциите, от които стопаните им са заплашени, са. Два месеца след мащабен пожар в община Костинброд в Народното събрание се разменят въпроси и отговори по темата, но дали извън протокола има решение на проблема?

Българските фермери заслужават уважение от цялото общество

Конкретният случай, който, разбира се, не е единствен, е следният: На 21 октомври 2023 г. възниква пожар в землището на село Безден, община Костинброд. Огнената стихия е овладяна и потушена вечерта на следващия ден. Опожарената площ е общо 2400 дка, от които 2130 дка са земеделски територии и 270 дка – горски територии. Площите попадат в обхвата на НАТУРА 2000.

В депутатско питане до агроминистъра Кирил Вътев се заявява, че според доброволците на терен, ако са били предприети адекватни действия от институциите още в самото начало, пожарът е щял да бъде навреме овладян. Следват въпросите:

Защо службите за противопожарна защита не предприемат действия за предпазване от пожари на територии с пасища и ливади? Колко сантиметра от хумусния почвен слой са изгорели? Какви планове и мерки са предприети за опазване на почвите в земеделските площи, включително пасища и ливади, в условията на климатични промени и засушаване? Има ли система за мониторинг на ефективността на тези мерки?

„Вследствие на метеорологичните условия тогава – високи температури и силен вятър, пожарът се е разпространил изключително бързо”, пишат в отговора си от Министерството на земеделието (МЗХ) и информират:

„107 засегнати от пожар пасища и ливади, в периода 15 – 30 октомври, е установила Системата за мониторинг на площ на ДФЗ. Ще бъдат предприети съответните административни действия. Данните за наличие на опожарени площи са предоставени на бенефициерите на 6 ноември 2023 г.”

В Закона за опазване на селскостопанското имущество от пожари е посочено, че кметовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на съответната община, посочват още от ведомството. Общинските, локални или регионални кметове също така отговарят за полската охрана, издирват нарушителите, налагат административни санкции и вземат мерки за възстановяването на вредите. Тоест законодателят е вменил отговорността изцяло на общинските администрации.

Дотук добре, но за опожарените територии не плаща кмета, а фермера. Както е добре известно, Законът за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) забранява изгарянето на стърнища и други растителни отпадъци в тези площи. На основание на чл. 5, ал. 4 от ЗОЗЗ ползвателите на земите носят отговорност за такива дейности. Глобите варират между 1500 и 6000 лв., а нарушението се установява с акт на длъжностни лица, определени от кмета на общината.

Фермерите у нас многократно изпадат в подобна ситуация и получават пълни или частични санкции за опожарените си площи. Последно пред Агри.БГ по темата говори производителката от Кнежа Милена Горанова:

„Ние сме безсилни и не можем да защитим полетата си. Цяло лято ги охраняваме от кражби преди прибирането на реколтата, а сега какво се оказва, че трябва да се пазят и празните ниви. Как можем да се защитим и да опазим стърнищата, някой да не ги запали?”, беше въпросът на фермерката.

Въпросът реално остава без отговор, защото де юре има нормативна база и вменени отговорности, най-вече на местната власт, но де факто те не са ефективни.

На въпроса за нарушения хумусен слой, отговорът е просичък: „С оглед липсата на конкретна информация относно трайното предназначение на обхванатите от пожара площи и предвид обстоятелството, че не е установено дали площите са с нарушен хумусен пласт, няма как да бъдат предприети съответните мерки, регламентирани в ЗОЗЗ."

Така темата и страхът на фермерите продължават да тлеят до следващия път.