Фермери: Безсилни сме пред палежите, как да се защитим?!

Как отговорните земеделци могат да си защитят полетата си от опожаряване е отворен въпрос, на който търсят отговор много стопани.

Някой от тях ще бъдат ощетени сериозно, тъй като според мониторинга в Системата за електронни услуги терени, които те работят, излизат като опожарени – някои частично, а други напълно. Известно е, че паленето на стърнищата е забранена практика по Стандартите за добро земеделско и екологично състояние, за която се налага санкция. 

„Ние сме безсилни и не можем да защитим полетата си. Цяло лято ги охраняваме от кражби преди прибирането на реколтата, а сега какво се оказва, че трябва да се пазят и празните ниви. Как можем да се защитим и да опазим стърнищата, някой да не ги запали?“, коментира за Агри.БГ Милена Горанова, земеделски производител от Кнежа. 

Тя е убедена, че е абсолютно невъзможно да се спрат хората, които не са земеделски производители, да се скитат из полетата. Пастирите също не питат никого дали могат да вкарват животните в ожънатите ниви и белята става – често случайно от запалена цигара, но не е изключен и умишлен палеж. Независимо от причината, стопаните на нивите подлежат на санкция.

„Какви документи да дам във Фонда, за да се оправдая, че опожаряването не е по наша вина. Ние като земеделци сме направили всичко възможно и спазваме изискванията на пожарната, като сме си обезопасили полетата по края. Къде е държавата, която трябва да осигури конституционните ни права?“, пита още Горанова, която заедно със съпруга си работи в земеделието почти три десетилетия. 

В тази ситуация се оказва, че семейството най-вероятно ще се откаже от частично опожарените площи, „ще си коригираме заявлението за тях, няма да вземем субсидия“, става ясно от думите и. 

Тепърва Горанова ще проследи как е изчислена опожарената площ. В случай че не е съгласна със сметките на Фонда, ще трябва да наеме фирма, която да направи ново заснемане, тъй като е необходимо да се подадат данни с GPS координати за съответното поле. Това се прави от специализирани фирми, които разполагат с нужния софтуер и на които, естествено, се заплаща допълнително. 

„Факт е, че сме безсилни и с вързани ръце и никой не ни дава решение – какво трябва да направи земеделецът, за да предотврати някой умишлено или случайно да му запали стърнището“, пита Горанова, която далеч не е единственият стопанин, засегнат от този проблем. 

Тя има колеги, на които в Системата за мониторинг на площ е изписано, че имат опожарени площи, а като отидат на място, няма нищо такова. „До колко този мониторинг е адекватен и как се разчитат снимките - доста е сложно“, казва още опитният земеделец. 

През лятото в региона е имало форсмажорна ситуация с буря, която е обхванала доста голям терен между Бяла Слатина и Кнежа и е предизвикала пожари. "Тези хора може би ще успеят да се оправдаят с тази ситуация, но останалите пострадали, без да са виновни, нямат никакъв шанс", смята Милена Горанова, която е един от ревностните защитници на забраната за палене на стърнищата. 

Според нея не е за подценяване фактът, че е доста сложно да се работи със Системата за електронни услуги на Държавен фонд „Земеделие“.