Каква е връзката между хвостохранилищата и технологията No-till? Какви са рисковете и какви грешки могат да избегнат фермерите в прехода към консервационно земеделие?
Отговорите на тези въпроси потърсихме от Стоян Раков, земеделски стопанин от района на Пирдоп. Неговото стопанство от няколко години е в преход към No-till. Стоян отглежда над 8000 дка земя, като към момента прилага консервационнате технология на 400 дка.
Какво ви накара да търсите алтернатива на конвенционалното земеделие?
Площите, които отглеждаме са заградени от две хвостохранилища - едното към рудник Челопеч “Дънди прешъс Металс” и второто при “Елаците Мед”. С разрастване на дейността на предприятията се разрастват и хвостохранилищата, в които се събира отпадъка от преработката на руда и всяко от тях достига площ 6-7 хил. дка.
В момента, в който съоръжението се нагрее, започва да отблъсква дъждовните маси, въпреки че се полагат усилия да има водно огледало. Но то е малко - от порядъка на 10-15 см. В следствие на това и близостта на нашите парцели до хвостохранилищата, се получават големи “голи” площи, без растителност.
Кога започнахте прехода към No-till?
Първоначално започнахме да прилагаме минимални обработки на почвата през 2016 г. И при тях обаче почвата остава непокрита за дълъг период от време. Именно това ни накара да се насочим към технологията No-till, като целта е непрекъснато почвата да бъде покрита с растителност и тази топлина да не ни влияе.
Тоест вие правите No-till с покривни култури?
Тази година е първата, в която засяхме покривни култури на част от площите. Преди 4 години за първи път оставихме едно поле изцяло на директна сеитба. За сега нещата там се получават, въпреки че до момента не сме засявали покривни култури. В тези полета обаче се появиха сериозни проблеми с вредителите, с които към момента не можем да се справим.
Тази година за първи път, след жътвата на есенниците, засяхме покривни култури, като голяма част от тях вече са с височина около 10 см. Тези, които засяхме по-късно, в следствие на сушата, не успяха да се наредят добре.
Правите ли почвени анализи, за да разберете от какви елементи има нужда почвата и какви покривни култури за засеете спрямо това?
Всяка година правим почвени анализи. Покривните миксове, за съжаление не са точно съобразени с анализите на почвата. Като за пръв път тази година, в началото не знаехме от къде да си купим покривни миксове. Бяхме си отгледали малко ръж и зимен грах, които добавихме към покривния микс. Така стана 7-компонентен микс. Смятам обаче, че това не е удачният микс за нас, тъй като 5-те култури на закупеният микс са непрезимуващи и вероятно ще измръзнат още през ноември, когато времето значително застудява. Очаквам да презимуват само двете култури, които ние добавихме, а това не е достатъчно, защото целта е полето да бъде покрито до пролетта.
Има ли разлика в добивите откакто прилагaтe директни сеитби?
На полетата, където от 4 години прилагам директна сеитба, няма разлика в добивите, спрямо преди. Очаквам да видя какви ще са първите резултати от полетата, където са засети покривни култури.
Споменахте за сериозни проблеми с вредителите. Разкажете повече.
На едно от полетата имам свръхпопулация на щурец. Водим борба срещу неприятеля късно нощем с инсектициди, но тя е ефективна само за част от насекомите - тези, които са активни в момента. След 1-2 седмици, ако отново започне нашествие, отново влизаме с инсектицид. За съжаление към момента не успяваме в борбата срещу щурците. Въпреки че проблемът с щурците в региона е повсеместен тази година, No-Till допълнително оказва благоприятно влияние за създаване на условия за развитие на популацията.
Увеличи се и популацията на мишки, за които също се създават благоприятни условия. Когато не се обработва почвата, тунелите и местообитанията им се запазват, и се развъждат на същото място. За щастие обаче в района има доста чакали и мишелови, които към момента се справят с ограничаване на разпространението им и не се налага да слагаме допълнителни примамки, с които да ги унищожаваме. Хищниците ни помагат в това отношение!
А планирате ли да преминавате към No-till на останалите площи?
В момента се подготвят и останалите масиви за преминаване към No-Till. Искаме да си изравним масивите, както трябва. Искаме да влезем в No-Till след есенни култури. Опитахме след пролетници, но не се получи. Заради неправилен начин на обработка на полето от страна на механизаторите се получиха бразди и коловози от гумите на сеялката. През есента другата сеялка нямаше как да направи правилна сеитба и се наложи да направим крачка назад - диагонални обработки на направените до момента, за да можем да изравним масивите. Именно това е причината, поради която все още не сме преминали изцяло на No-Till.
Имате ли специализирани сеялки - за директна сеитба?
Не, към момента използваме сеялки за полудиректна сеитба, не са специализирани.
Кои са грешките, които отчитате за себе в прехода към No-till до момента?
Липсата на покривни култури и неуспешния ми опит да премина към No-till с моите сеялки, което наложи да правим изравняване на масивите.
0 КОМЕНТАРА