Ивелин Желязков разкрива необятните възможности на растителния имунитет

Българската частна земеделска наука прави смели крачки в посока изследване и укрепване на растителния имунитет. Повече за това разказа пред земеделци в Добрич Ивелин Желязков, биотехнолог и специалист по биохимия и физиология на растенията.  

Борси: Слънчогледът вдига високо летвата

Растенията имат невероятен потенциал чрез имунната си система, да се справят с всякакви заболявания и неприятели. Изработват си механизми за справяне с всеки тип неприятел, тъй като научно доказано имат способността да ги определят. При нападение, в растенията започва реакция, при която те отделят специални инхибитори, които блокират ключови механизми в патогените или фитофагите. По определени причини обаче, тези техни свойства не винаги се задействат. Желязков работи именно в това направление: разработва и внедрява в земеделското производство продукти за засилване и активиране на имунитета на растенията. 

Чрез имуномодулацията може да се осигури растителното здраве и тя оформя един цял нов клон в растителното здраве, а именно имунната растителна защита. Имунната растителна защита е способността на растението да се защитава само чрез помощта, която ние му оказваме. Стимулирано така, растението е в “стражеви” режим (постоянна готовност) и когато има нападение, то реагира мигновено. Колкото по-бърза е реакцията на растението, възможността за инвазия на патогена е по-малка, обяснява Ивелин Желязков.

С имуномодулацията се въздейства на бактерии, гъби и насекоми. Чрез различни инхибитори, които се задействат в растението при нападение, се атакуват и унищожават вредителите. Именно това е принципа на работа на имуномодулацията, която има и лечебно действие. Така чрез нея и възможностите на едно растение да реагира с един механизъм срещу няколко нападателя едновременно, може да се постигне намалена употреба на фунгициди и инсектициди.
 

Ивелин Желязков обяснява, че заедно с екипа си работи за изготвяне на цялостна и устойчива технология, която да обединява безоранното земеделие (No-Till) и имунотехнологиите при растенията и това да се случва с колкото се може по-малко химия в земеделското производство. “На всички е ясно, че прекомерната употреба на химия води до стерилизация на почвата, което е и основният проблем на конвенционалното земеделие”, посочва Желязков.

No-Till решава някои проблеми, които се наблюдават при конвенционалното земеделие: подобрява аерацията в почвата, ефекта ѝ върху дейността на кореновата система и минералното хранене на растенията; намаляват вредните въздействия в корените, защото гниенето на растителните остатъци вече се случва на повърхността на почвата, а не в нея; повишава се присъствието на полезна микрофлора и фауна заради намалената употреба на пестициди. 
 

“Ако през есента видите по посевите си във фаза братене или по-късно кафява ръжда, септориоза, брашнеста мана, трябва да знаете, че имате проблеми с почвата.

Проблемът не е, че растенията боледуват, а че нямат необходимия ресурс в почвата, с който да реагират на заболяванията. Това е симптом, който ясно трябва да покаже на земеделците, че е необходим почвен анализ и баланс на хранителните вещества”, категоричен е Ивелин Желязков.

Съхранение на почвеното плодородие и поддържане на почвения хранителен баланс за растенията е ключов фактор за успешно земеделско производство. Ето защо е изключително важно да се грижим за състоянието на почвите в полетата си.

Зърнопроизводството изчерпва определени вещества от почвата като така необходимите микроелементи мед (Cu), цинк (Zn), бор (B), а на места и манган (Mn). Те пряко отговарят за фертилността на растенията, озърняването и запасяването на зърното. В нашите почви тези елементи (най-вече Cu и Zn) са наполовина на референтните стойности, дори на места много по-ниски. В същото време те отговарят за братенето на растението.

Когато има липса на тези елементи, братенето се забавя и се стига до загуба на добив. В един момент колкото и торове да се влагат в производството, те няма да имат ефект. Единственият начин е тези елементи да бъдат набавени или чрез семената или по-късно чрез хранителни добавки или листни торове (3-4-ти лист и начало на братене). Желязков съветва да се работи с нормална посевна норма - 400-500 семена на кв. метър и да се стимулира  висока братимост на растенията. 

Желязков препоръчва на земеделците да следят баланса на микроелементите чрез почвени анализи. На базата на почвени анализи се определя от кой елемент какви дози са необходими за всяко поле. В стопанства, където тепърва предстои преход към No-Till земеделие, специалистът съветва да се направи почвен анализ на микроелементите. Така ще се скъси преходът от конвенционална към безоранна технология. 

Киселинността (pH) на почвите във всяка нива е другият елемент, който трябва да се изследва от земеделците. При pH<6 и при pH>7 се предприемат коренно различни действия. При pH<6, ключовият фактор е съдържанието на калций (Ca). Той определя усвояемостта на всички останали елементи. При pH>7 - 7,5 определящ е хлорът (Cl). На места ще бъде трудно да се постигне оптимална киселинност, ето защо тя трябва да се компенсира чрез добавяне на елементи в почвата и листно подхранване. 

Здравата почва и и растенията със силна имунна защита вече дават резултати в намалената употреба на фунгициди и инсектициди. Следваща цел, която си поставя Ивелин Желязков е чрез засилване на растителния имунитет да се постигне и ефективна борба с плевелите, която да доведе до редуциране и на хербицидите в земеделското производство. За сега все още теоретично, но предстои да се правят опити в практиката: При модулация (засилване на имунитета), растенията започват да отделят летливи вещества. Те стимулират имунитета на всички останали растения от същия вид и потискат имунитета и развитието на чуждородни видове. Оттам се очаква да има доминация само на културата, чиито имунитет се стимулира. Плевелите да бъдат потиснати и вредата им да бъде сведена до минимум, обяснява биотехнологът.

“А в по-далечното бъдеще ще има и ваксини за растенията”, прогнозира Ивелин Желязков.