Живата почва е здрава почва и носи висок добив. Биологията в почвата е най-важният фактор за отключване на този потенциал, a покривните култури са факторът, който може да доведе до всичко това.

Полски цветя изместват инсектицидите в стопанството на Борислав Петков

“За да се получи огромно разнообразие от микроорганизми в почвата, трябва разнообразие в покривните култури с повече култури в тях”. Това са думи на Кийт Бърнс - земеделец от щата Небраска в САЩ и основател не една от водещите компании за производство на покривни култури в света. Бърнс сподели опита си с покривните култури, натрупан през годините пред български земеделци на семинар в Добрич. 
 

Учим се от природата

 

В опита си като земеделец и впоследствие като производител на покривни култури, Кийт Бърнс споделя, че е научил многo, наблюдавайки природата: “Научих, че не съм по-умен от Господ”, споделя той. 

Природата е създала растенията да живеят заедно като комбинация, а не като монокултури и се опитваме да приложим това като миксираме покривни култури. Те растат по-добре, когато са в микс, а не по отделно, показва опитът на земеделеца.

Наблюдавайки природата, виждаме много връзки между растенията, животните, корените.

Другото, което забелязва е, че в природата почвата винаги е покрита. Пример, който Кийт дава - след продължителна суша, пада проливен дъжд на полето му с пшеница. Благодарение на растителните остатъци, с които е покрито, както и структурата на почвата, успяват да уловят и да запазят всяка капка от дъжда. В съседно конвенционално поле на друг фермер, на което са правени почвообработки, почвата не може да попие водата и я задържа на повърхността дълго време.   

В природата винаги нещо расте, развива се и е живо на полето… За да се получи това, трябва да сме подготвени със семена още преди самата жътва, за да засеем веднага след като комбайнът пожъне. Сеялката буквално трябва да гони комбайна (ако, разбира се има достатъчно влага), казва фермерът.

В природата растенията повече си помагат отколкото да се съревновават - ето защо трябва да имамe разнообразен микс от покривни култури, а не монокултура. Когато е монокултура, растенията се съревновават, защото имат еднакви нужди. При комбиниране, културите се подкрепят много повече и си препредават различни елементи помежду си. "Научихме, че трябва да миксираме културите и да ги правим по-разнообразни. Така те растат по-добре", споделя Бърнс.
 

Важност на биологията за почвата


Важността на биологията за почвата не трябва да се пренебрегва и това, че не я виждаме (освен червеите и някои други организми), не означава, че не е важна, категоричен е Кийт Бърнс. Напротив, дори организмите, които се прекалено малки, за да ги видим с просто око, са много важни за състоянието на почвата. Биологията на почвения ресурс е най-важна, за да се отключи потенциала за висок добив на културите и то при по-ниски производствени разходи. Именно покривните култури хранят биологията в почвата, докато на нея не се отглежда основна култура в рамките на 3-4 месеца.

“Това не означава, че при сеитбата на покривни култури всяка следваща година ще имаме по-висок добив, но опитът ни показва, че се постига устойчивост”, подчертава земеделецът от САЩ.
 

Отглеждане на покривни култури заедно с основната


Кийт отглежда в стопанството покривни култури заедно с основна култура. Така се постигат две основни цели, а именно: реколта от основната култура и в същото време подобряване на почвеното здраве заради голямото разнообразие от покривни култури. 

Като пример от практиката си земеделецът разказа за отглеждане на втора култура слънчоглед след пшеница:

“Слънчогледът не го засяваме сам, а заедно с покривни култури (елда, лен, грах и детелина), които засенчват почвата и растат заедно със слънчогледа”. До какво води това? Покривните култури задвижват биологията в почвата. Получава се разнообразие от полезни насекоми. В такива случаи не се налага употреба на инсектициди. Семената също не се третират предсеитбено с инсектициди. Семената понякога се сеят заедно. Но е възможно да се засеят първо покривните култури, а след това и редовете със слънчогледа, обяснява Кийт Бърнс.

Когато полето е готово за жътва, покривните култури продължават да са зелени. Именно това е целта - да остане нещо живо, което се развива на полето. Ако има животни, те могат се пуснат в полето за да го изпасат, но почвата винаги трябва да е покрита, така се подтиска и развитието на плевели. “Плевелите и болестите са реакция на отговора на природата, че трябва да се добави разнообразие в поле, където такова липсва и всеки път при монокултурно отглеждане има много повече плевели”, показва опитът на Кийт Бърнс.
 

Покривните култури като паша за животни


На поле, засято с ръж миналата есен, през пролетта са пуснати животни, за да я опасат, след което е засята соя на 20 май. В края на август, растителните остатъци на ръжта са все още налични и заплевеляването е много слабо. Около 95% от плевелите са потиснати, благодарение на ръжта, разказва Кийт Бърнс. 

Животните много харесват покривните култури, но е важно да се знае и как точно те да се пускат на полето. Само тогава се получават много добри резултати. Обикновено, когато покривните култури ще се използват за паша, се слагат около 25% по-гъста сеитбена норма, спрямо случаите, в които се сеят само като покривни култури.

В случай, че покривните култури няма да растат отново, поне 30% от тях трябва да останат неизписани. Ако ще се използват отново като покривни култури, се изпасват не повече от 50%, обяснява Бърнс. 
 

Как да си направим микс от покривни култури


Преди да започнем да правим миксове от покривни култури, на първо място трябва да си дадем отговор на въпроса: “Какво искаме да постигнем с тях?” Ако целта ни е да произведем азот, в микса се включват повече бобови култури. Ако искаме да потиснем плевелите - по-голям % ще са житни. Основно правило е, че за балансиран микс се използват 50% житни, 25% бобови и 25% широколистни култури. 

Кийт Бърнс казва, че добра практика е в културите в самия микс да са разнообразни - да се засяват различни растения и от различни семейства.

На въпрос дали след жътва на пшеница веднага трябва да се засеят покривни култури или трябва да се изчака докато отминат горещините, Бърнс съветва: "Ако искаме да измръзнат зимата покривните култури, трябва да ги засеем веднага, но ако искаме да растат до пролетта (напр. до април), е добре да се изчака със сеитбата". 
 

Покривни култури и No-Till в САЩ


При употребата на покривни култури още със стартирането на No-Till, резултатите в почвата ще започнат да се виждат до 2-3 години. Ако се прилага No-Till без покривни култури, резултатите идват след 6-7 години. 

В САЩ No-Till е все по-силно застъпен - в неговия район около 70-80% от земеделските стопанства са по технологията No-Till тил, в други региони са 10-15%. Бърнс прогнозира, че  процентът на No-Till стопанствата ще продължи да се увеличава.
 

Ползи от покривните култури:
  • Предпазват почвата от ерозия;
  • Улавят торове, останали неусвоени от предходна култура;
  • Подобряват почвеното здраве;
  • Повишават органичната материя;
  • Подобряват структурата на почвата;
  • Потискат плевелите;
  • Цъфтящите растения от покривните култури стимулират опрашителите и хищните насекоми в борбата им с вредителите;
  • Разрахкват почвата;
  • Добавят азот (като бобовите и др.);
  • Повишават добива;
  • Възвръщат направения разход за тях.