Основният критерий, по който оценяваме бизнеса, е печалбата. Що се отнася до аграрния бизнес, има две особености - печалбата и състоянието на нашата почва.

Готови ли сте за проверки на пасищата?

С тези думи украинецът Михаил Драганчук - един от водещите ноутилъри в света и влогър, започна лекцията си пред българските земеделски производители на семинар, посветен на No-Till и почвеното здраве. Драганчук има богат опит с прилагането на безоранно земеделие и e организатор на украинския семинар за безоранно земеделие - NTLAB.

"По състоянието на нашата почва, можем да съдим за ефективността на нашия бизнес”, категоричен е земеделецът. Той казва, че почвата е уникален ресурс, с който бизнесът ни разполага и за разлика от други производства, в земеделието “не можем да си купи допълнително от ресурса почва или да я сменим с друга, освен тази, с която разполагаме.

Драганчук цитира изследвания, според които към днешна дата във всяка точка на света състоянието на почвата се е влошило драстично. Изразява се в ерозията на почвата и намаляване на хранителните вещества заради обработки, които преобразуват минералните в хранителни вещества за растенията. Най-видим този процес е в Африка. Украинецът дава пример с Африка, защото неговото стопанство се намира в Крим, където сушата е почти толкова сериозна, колкото и в Южна Африка.

Също като повечето от земеделците, в началото на дейността си Михаил Драганчук обработва полетата си, включително и с дълбока оран. “Всяка година обработвахме почвата, разрушавахме структурата ѝ и я превръщахме в пепел. Въобще не мислехме за органиката на почвата и запалвахме остатъците”, разказава фермерът.
 

Суша и ерозия на почвата

В района на Крим климатът се характеризира със силно засушаване и оскъдно количество валежи. Около 250 - 300 мм дъжд падат в стопанството на Михаил Драганчук годишно и почвата му не е много плодородна. В следствие на сушата, в земята се появяват цепнатини, в които може да се пъхне цялата ръка, разказва земеделецът.

В района има и много изявена ветрова ерозия на почвата. Силни ветрове издухват най-горния и най-плодороден почвен слой през всички сезони от годината. Въпреки че вали много рядко, дъждовете обикновено са проливни и почвата не може да поеме водата. Тя изтича, отнасяйки горния слой и води до силна водна ерозия

 



Михаил забелязва, че производителността на земята рязко спада поради ерозия на почвата, натрупване на соли, изчерпване на хранителни вещества. Продължителната обработка на почвата за дълъг период от време унищожава бактериите, които превръщат органичните вещества в хранителни.

Наред с липсата на влага и почвената ерозия, съществуват и проблемите с недостига на работници, повишаване на цените на тотрове, семена, препарати и в същото време ниски изкупни цени на продукцията. Този комплекс от причини води до много икономически загуби за стопанството на фермера и го провокират да предприеме нещо, за да не фалира.
 

Стъпката към No-Till

През 2006 г. посещава конференция за No-Till и минимални обработки и там вижда отговор на въпроса как може да намери решение на проблемите. 

Михаил Драганчук: За да успее No-Till, е много важно как ще настроим мисленето си!

Когато за пръв път чува за No-Till, Михаил мисли, че в техните почвено-климатични условия тази технология няма как да сработи - да прави производство без да обработва почвата. Все пак решава да направи опит с директна сеитба.

“Купих си 2 анкерни сеялки с работна ширина 2 метра - само за такива имах средства. През есента на 2006 г. засях с тях зимна пшеница. Не бяха най-добрите сеялки, но по-добре е да направиш малка грешка, отколкото да не предприемеш нищо”, споделя Драганчук.

Част от полето прави с минимални обработки, друга част с нулеви и през пролетта установява, че ветровата ерозия не е засегнала полето, направено по No-Till технологията. В полето с минимална обработка проблемът е налице. 
 

Какво се променя след въвеждането на No-Till?

Михаил Драганчук споделя какви промени са настъпили в стопанството му с въвеждане на нулевите почвообработки. По отношение на климата - успяват да улавят повече валежи и да намалят изпаряването на влагата от почвата. Започват да използват по-малко ресурси в производството си, като така се намалява себестойността на продукцията.

С намаленото механично въздействие на почвата, започва да намалява и нейната деградация. С намалените операции се намалява и уплътняването на почвата. Използва се и по-малко техническо оборудване. Растителните остатъци вече не отиват вътре в почвата, а остават на нейната повърхност.
 

Покривните култури

От няколко години в стопанството на Драганчук сеят покривни култури като част от технологията и все още установяват кои са подходящите за тях (заради липсата на влага в региона). Използват както измръзващи, така и презимуващи култури, но се ночват повече към презимуващи смески заради климатичните условия в региона.
 

Техниката за No-Till в стопанството

От 2006 г., когато Михаил разбира за No-Till работи първоначално с евтина техника, но постепенно оборудва стопанството с техниката, която е нужна, което говори достатъчно за ефективността за прилагането на технологията No-Тill. Първите сеялки за директна сеитба са били анкерни, но по-късно Михаил и дискова: “Анкерната сеялки прекалено много рови и безпокои почвата, което е недопустимо. Освен това, когато сеем покривни култури, за нас е важно да не разравяме растителните остатъци, а да ги разрязваме. Хубава е тази сеялка, която докато сее покривните култури не се вижда, че е минала сеялка! Така максимално технологията се доближава до природните процеси”. 

За да се съхрани влагата на полето, дейностите започват още с жътвата на предходната култура, казва фермерът. Важно условие за това е комбайнът равномерно да разпредели сламата по повърхността - ако хедерът е 10 м., сечката трябва да изхвърли сламата също на 10 м. С времето е разбрал, че това най-добре се постига чрез стрипер хедер.
 

Плодородието на почвата и бъдещето на нашите деца

“Велики цивилизации са загинали, защото не са успели да предотвратят загубата на почва, а същата съдба може да сполети и съвременния свят, ако  не променим отношението си към почвата”, казва Михаил Драганчук.

В заключение обобщава, че там, където ефективно се прилага No-Till технологията, не само се съхранява почвата и спира деградацията ѝ, но започва и подобряване на плодородието ѝ: “А плодородието на почвата ще е определящо в бъдеще за качеството на живота на нашите деца и внуци”.