Българското селско стопанство отново се озова в центъра на общественото внимание след предложените промени в Закона за земята. Именно новите предложения предизвикаха ожесточени дебати и спорове между различни заинтересовани страни. 

Идеята на промените е да прекратят практиките, при които един или няколко ползватели не желаят да подпишат изготвеното от десетки участници споразумение за уедрено ползване на имотите в съответно землище или го оспорват по административен и съдебен ред, което води до спиране на процедурата или до несигурност в ползването на имотите. Най-общо масивите ще могат "да се разместват" чрез доброволни споразумения между собственици или ползватели, при които е постигнато две трети мнозинство. Тези споразумения ще важат година за година.

И въпреки желанието да се подобри ефективността и уедряването на земеделските земи, предложените промени пораждат сериозни опасения и противоречия.

"Това е противоконституционно! За да има споразумение в едно землище, трябва всички да се споразумеят. По този начин, ако се прави споразумение само от 2/3 с мнозинство, ще има сърдити. Според мен това обслужва интересите на големите фермери - те ще се договорят и може по-малките фермери да бъдат настанени в най-неплородните земи в землището", коментира за Агри.БГ Павел Стоименов, който е един от най-големите производители на зеленчуци в България. Той стопанисва 100 000 дка площ, като гледа и зърнени култури.

Точно на другия полюс е Костадин Костадинов - председател на Българската аграрна камара (БАК). Пред Агри.БГ той каза:

"С промените в закона за в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) се дава приоритет на малките и местните производители. Категорично не можем да говорим за нарушение на конституционни права. Най-големият позитив на този законопроект е, че ще се помогне за създаването на по-прозрачна, отговорна и ефективна система за разпределяне на държавния поземлен фонд (ДПФ). Нашата основна цел е приоритизиране на чувствителните сектори и създаване на изключително равенство между земеделските производители", категоричен е Костадинов.

Павел Стоименов пък застава зад мнението, че земите от ДПФ не бива да се дават на занижени цени.

"По този начин държавата ще загуби много пари от рента и пак няма да има по-голямо производство", каза Стоименов.

Павел Стоименов: Никой не трябва да внася смут и сътресения в земеделския сектор при тази голяма криза.

Фермерът изтъкна и необходимостта от инвестиции в напояването и земеделската инфраструктура.

Гледайте уебинара на Агри.БГ -  Мисия "Напояване" на 18 март 2024 г. от 15 часа.


"България тази година ще генерира 5 милиарда лева по-малко от сектор "Селско стопанство". Според мен, за да се повиши производството на плодове и зеленчуци, а и за да се нормализира ситуацията в сектор "Животновъдство", трябва да има напояване. 

И не се заблуждавайте, земята от ДПФ не става за производство на зеленчуци", добави производителят.

Павел Стоименов припомни, че по-големият проблем в страната ни не е поредното изменение на закон, а именно липсата на напояване.


"За съжаление до момента България не е имала европейски проекти за напояване. Защо? За да работят заводите на чуждите държави. Досега сме имали само проекти за купуване на техника - трактори, комбайни и т.н. Дори имаме дерогация да не плащаме 60% от дължимия данък, а да инвестираме двойно в техника, естествено от Европа. И това ако не е популистки закон! 

Нека помислим и за какви закони гласуват нашите евродепутати - против родината си. Например как да произвеждаме картофи, след като Европа забрани всички субсидии за българските картофопроизводители? И това е, за да обслужат интересите на техните картофопроизводители. Ние вместо да произвеждаме наши картофи, в момента купуваме от тях. Така че и да дадат по-евтина земя, пак няма да има кой да произвежда", каза още Павел Стоименов.

Фермерът припомни, че без земеделие няма да има и туризъм, а двата сектора са тясно свързани и е нужна визия и стратегия за тяхното развитие.

Павел Стоименов: С тези промени в Закона за земята се целят раздори и кражби. Държавата ще претърпи огромни загуби. 

"Със сигурност в България трябва да се работи за напояването. В Румъния, Турция и Гърция напояването е факт и всички работят страшно много за него.

Време е и ние да започнем да работим по истински проблеми, а не да ни занимават с глупости", заключи Павел Стоименов.

За пореден път спороветв и противоречията в сектор "Селско стопанство" разкриват дълбоките проблеми и съпротиви, които съществуват в българското земеделие от години. В същото време обаче и подчертават необходимостта от комплексни и дългосрочни стратегии за реформи в сектора. 

Все неща, които няма как да се случат без силни браншови организации, политическа воля и много компромиси.