В последните дни имаше опасения, че нарастващото насилие в Близкия Изток може да повлияе на доставките в региона, включително и от Русия, най-големият износител на пшеница в света и съюзник на Иран, коментира анализаторът на Commonwealth Bank Денис Вознесенски.

Нещо повече, в петък имаше експлозии над ирански град, които мнозина описаха като израелска атака, но Техеран омаловажи инцидента и посочи, че няма планове за отмъщение – отговор, който изглежда беше насочен към предотвратяване на война в целия регион.

Това веднага се отрази върху петролът, който се понижи в петък, след като цените му скочиха по-рано заради съобщенията, че Израел е нападнал Иран. До края на деня страховете на пазара от голяма ескалация на военните действия в Близкия Изток изглежда отслабнаха.

Все пак цените на петрола продължават да оказват възходящ натиск върху етанола и неговите суровини, които включват царевица и соя.

Цените на пшеницата остават под натиск, породен от силното предлагане на пшеница от Русия, соя от Южна Америка и царевица от Южна Америка и Съединените щати.

Щатският долар тази седмица се повиши до най-високата си стойност спрямо другите основни валути от ноември, правейки износа на селскостопански продукти от САЩ по-малко конкурентен.

На този фон, базираният в Лондон Международен съвет по зърното прогнозира рекордна световна реколта от зърно през маркетинговия сезон 2024-2025 г., което пък засилва опасенията за глобално пренасищане на пазара.

Поради влошената ситуация в южното полукълбо, Международният съвет по зърното (IGC) преразгледа прогнозата си за глобалното производство на царевица за 2024-25 г., до нова, по-ниска със 7 милиона тона, спрямо прогнозата си през март.

Въпреки намалението на месечна база, прогнозираното производство на царевица от 1,226 милиарда тона все още ще бъде рекорд, надхвърляйки този от миналата година с 2%, се пише в доклада на IGC в документа за пазара на зърно от 18 април.

Перспективата за общо производство на зърнени култури (пшеница и груби зърна) беше намалена с 10 милиона тона от март до 2,322 милиарда тона, но все пак ще бъде рекорд.

Глобалното производство на пшеница за 2024-25 г. се прогнозира на 798 милиона тона, почти непроменено спрямо предходния месец и с 9 милиона тона повече от общото за миналата година.

Ако се реализира,

това ще бъде втората най-голяма реколта от пшеница в историята след 803 милиона тона през сезон 2022-23 г.

Новата прогноза за общите преходни запаси от зърно беше намалена с 9 милиона тона спрямо миналия месец до 592 милиона. Въпреки това, цифрата е близка до тази през 2023-24 г. (591 милиона), спирайки осемгодишното понижение.

IGC прогнозира спад от 2% в световната търговия в общата категория зърнени храни до 418 милиона тона, „основно свързан с намалените потоци на пшеница и (царевица)“.

IGC каза, че тазгодишната реколта от соя се очаква да надхвърли рекордното производство от миналата година с 3,3%, достигайки 403 милиона тона. Агенцията също така прогнозира рекордно потребление (404 милиона), търговия (172 милиона) и преходни запаси (75 милиона) през 2024-25 г.

Индексът на цените на зърнените и маслодайните, според IGC, беше малко по-нисък от мартенската прогноза, претеглен от нетния спад при соята, ориза и пшеницата. Априлският ценови индекс от 224 е с 21% по-нисък от същия месец на миналата година.

Рубриката „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов се създава специално за Agri.bg.