Темите в Епизод 2 на "Динамика на зърнените борси":

  • Пазарът достига своя лимит и започва борбата за пазарен дял.
  • БРИКС разширява влиянието си със създаването на обща зърнена борса.
  • САЩ се фокусират върху нови пазари в Африка и Югоизточна Азия.
  • Европа отваря врати за украински внос, докато Русия се стреми към зависими пазари.
  • Бъдещето на селското стопанство включва адаптиране към климатичните промени и разработване на нови продукти.

След като в предишния епизод разказахме как да разчитаме сигналите на пазара, днес ще се спрем на това, къде в момента се намират глобалните пазари и какво се очаква да се случи в бъдеше време.

Когато пазарът расте, с него расте и бизнесът.

Но когато пазарът се насити, бизнесът се бори за растеж с „кражба“ на пазарен дял от конкурентите.

Правейки това важно уточнение, поглеждаме към фактологията на световния пазар. В свой доклад, експертите от CoBank споделят виждането, че темповете на растеж ще намалеят в ерата на деглобализацията.

Според тях, продължилата с десетилетия ера на споразуменията за свободна търговия е донесла впечатляващ успех за световните икономики. 

От 1990 г., световната търговия се е увеличила с повече от 400%, а световният БВП е нараснал с повече от 500%. По време на разцвета на свободната търговия (2000-2018 г.) глобалният БВП нарастваше средно с 5,4% годишно. 

Но, отново според експертите на CoBank, тези дни остават в миналото, а думите им са потвърдени от официалната статистика. 

Глобалният растеж през 2023 г. се оценява на около 2,5% и общото мнение е за продължаващо забавяне през 2024 г.

С други думи, пазарът (такъв, какъвто го познаваме е достигнал своя лимит) и следвайки икономическия постулат, следва да погледнем към борбата за пазарен дял.

Наскоро БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) се разшири с включването на Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства, Иран и Етиопия. 

Русия побърза да излезе с предложение за създаване на нова, обща зърнена борса за тези страни. Така Кремъл се опитва да съперничи на западната система за ценообразуване на зърното и да предизвика щатския долар като основна търговска валута в света.

Другото лице на руската борба за пазарен дял е т.нар. долен ценови праг при цените на зърното, с които печелят в международните търгове.

В Щатите, неотдавна Алексис Тейлър, заместник-секретар по търговията и външните селскостопански въпроси към Департамента по земеделие на САЩ (USDA) каза, че „Щатите оценяват диверсификацията като важен инструмент, и я използват като инструмент за увеличаване на възможностите за растеж, както и като начин за овладяване на риска от свиване на пазара и обща нестабилност на глобалния пазар, на които сме свидетели в последните няколко години“.

Нека не забравяме, че през октомври USDA отпусна 1,2 милиарда долара ново финансиране по Регионалната програма за насърчаване на селското стопанство в търсене на това, какви други пазари могат да бъдат усвоени.
 
Областите, в които USDA вижда възможности за растеж, включват Африка, Латинска Америка, Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия. И това не е случайно.

Африка има много голям неизползван пазарен потенциал, особено след ратифицирането през 2019 г. на Африканската континентална зона за свободна търговия. Югоизточна Азия пък е свидетел на бърз икономически растеж, разширяваща се средна класа, урбанизация и все по-модерни системи за търговия с храни на дребно.

В Европа, всички помним статистиката на ООН за посоката на износ от Украйна през зърнения коридор – какви количества се озоваха в Европа и каква част достигна до нуждаещите се африкански страни.

Украйна загуби част от традиционните си пазари, но Русия веднага се насочи към една част от тях, докато САЩ се съсредоточават към другата - африканските и югоизточно-азиатските пазари, а Европа се отвори за вноса от Украйна.

Не случайно, европейското недоволство в последно време ескалира и се създава впечатление, че ЕС не предприема конкретни действия. 

Действия всъщност има. Въпросът е, какво се цели с тях.

Ако Украйна бъде приета в ЕС, вън от всички други обстоятелства, които биха произтекли от подобен ход, това автоматично би бръкнало в субсидиите на другите страни-членки, имайки предвид квотния принцип при разпределянето им. С решението за безмитен внос от Украйна в рамките на Европейския съюз, страната на практика придобива статут на държава от Европейското икономическо пространство. 

Така погледнато, колелото се завъртя, но монетата винаги има две страни. Русия се опитва еднолично да задава темпото, но дали страни, като Египет например ще се поставят в зависимост от един-единствен източник, имайки предвид, че страната съвсем наскоро стана заложник в конфликта между руската държава и най-големия руски експортьор?

Дали Щатите, в желанието си да стъпят на нови пазари, няма да се сблъскат с неочаквани препятствия, включително технически бариери, лицензи за внос, регистрации на съоръжения и тарифни бариери?

Дали планът на Европа да компенсира с Украйна очертаващата се от „Зелената сделка“ производствена дупка ще успее… Това са все въпроси, чийто отговори стоят напред във времето, но едно е сигурно, и тук съм съгласен с колегите от CoBank –

Земеделието, такова каквото го помним в последните 30-40 години, остава в историята.

По отношение на климата, нещата изглеждат малко по-предвидими – промените през последните години се затвърдиха в тенденция, което неминуемо ще доведе до корекции в сортова листа, сеитбена норма, торови норми и растителнозащитни мероприятия.

Що се касае до политическите решения, тук нещата могат да се променят във всеки един момент. Пресен пример за това е и ескалацията на конфликта в Близкия Изток, която моментално се отрази върху цената на петрола.

Все пак, всяко начало има своя край, но и всеки край е едно ново начало. Ако от всичко казано дотук обобщим, че пазарът (в този си вид) е достигнал своя максимум, преразпределението на пазарния дял също е дало всичко от себе си, то какво следва от тук нататък?

Следва да се погледне с друго око на пазара, което ще завърти колелото в нов цикъл. Ако днес, идеята за брашно от насекоми ни звучи, колкото екзотично, толкова и комично, то действията на някои държави към адаптация на производството са напълно реални. 

Дали решението ще бъде подбор на нови култури, дали ще е затворен цикъл на производство, или преработка на суровината и износ на готов продукт, е въпрос на стратегия.

От година на година съседна Румъния започна да залага все повече в отглеждането на нови, нетипични за страната, но нишови и печеливши култури – от екзотични южни плодове (като киви и райска ябълка), през орехи и лешници, та чак до шафран и невен.

Другата ни съседка - Турция, пък е най-големият износител на лешници в света (близо 70%) и това носеше незадоволителни приходи за БВП, докато не започнаха да влагат лешника в други продукти, чийто износ докара значително увеличение на приходите, които към днешна база се оценяват на повече от 1 млрд. и 860 млн. долара годишно.

Световният обмен изобилства от подобни примери, дори в последните доклади за световното потребление виждаме потенциалът, който отварят фуражите и биогоривата, но един текст не стига да се спрем детайлно на всички потенциални възможности.

Това беше най-общ преглед на картината, включващ САЩ, Русия и Европа, но не по-малко интересни са Китай, Австралия, Бразилия и Канада, които със сигурност ще намерят място в следващите ни анализи.

Рубриката „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов се създава специално за Agri.bg.