Какво очаква световното зърнопроизводство?

В рубриката на Agri.bg „Динамиката на зърнените борси“ – следете текущите пазарни тенденции, прогнозите за цените и ключовите фактори, влияещи върху търговията със зърно, подбрани и анализирани от специалиста Боян Иванов специално за Agri.bg. 

Strategie Grains повиши прогнозата спрямо предишният си доклад за реколтата от мека пшеница в Европейския съюз през 2024 г., отразявайки благоприятните условия в Испания. Въпреки това, на годишна база то все пак се очаква да спадне рязко спрямо предишния сезон, поради проливни дъждове и сушата на други места, се пише в доклада.

От агенцията обявиха, че сега очакват производство на мека пшеница в ЕС от 121,8 милиона тона през сезон 2024/25 г., което е повече от 121,6 милиона прогнозирани през март, но все още с повече от 3% по-ниско от миналата година.

За ечемика, има увеличение в прогнозата за следващата реколта в ЕС с 0,7 милиона тона до 52,5 милиона тона, което за момента е с 10,5% повече спрямо засегнатата от суша миналогодишна реколта.

Тазгодишната реколта от царевица в ЕС се прогнозира на 63,4 милиона тона, което е с около 1 милион тона по-малко от прогнозата от март, но с близо 3% над нивото от миналата година.

В допълнение към влажните условия на реколтата в Северозападна Европа, част от източната част на региона е подложена на сериозна суша.

„Прекалено влажното време във Франция още от сеитбата е основна причина за безпокойство, докато България и Румъния страдат от подчертан дефицит на валежи. Условията за отглеждане към момента са добри в Испания, но до жътвата има много време, следователно потенциалът за добив все още е изложен на риск“, пише на страниците в месечния доклад за зърнени култури.

Перспективите за реколтата в ЕС са и в основата на рисковете по отношение на доставките, наблюдавани от търговците, тъй като културите в Северното полукълбо навлизат в чувствителния пролетен вегетационен период. 

По-малка реколта от пшеница в ЕС може да ограничи износа и да засили позицията на Русия като най-големият доставчик на пшеница в света.

Размерът на следващата зърнена реколта в ЕС се очаква да повлияе и на търсенето на по-евтино украинско зърно - внос, който ще подхранва протестите на фермерите в общността.

Не само от климатична, но и от макроикономическа гледна точка се очертава сложна картина през следващите години. В свой доклад, експертите от CoBank споделят виждането, че темповете на растеж ще намалеят в ерата на деглобализацията.

„Продължилата с десетилетия ера на споразуменията за свободна търговия беше впечатляващ успех за световните икономики. От 1990 г., световната търговия се е увеличила с повече от 400%, а световният БВП се е нараснал с повече от 500%. По време на разцвета на свободната търговия (2000-2018 г.) глобалният БВП нарастваше средно с 5,4% годишно. 

Но тези дни свършиха, тъй като политическият вятър смени посоката, от икономически протекционизъм към изолационизъм. Глобалният растеж през 2023 г. се оценява на около 2,5% и общото мнение е за продължаващо забавяне през 2024 г.

Икономическият растеж на Китай пък се стабилизира значително. Бизнес плановете трябва да отчитат реалността на все по-бавния глобален икономически растеж, който ще продължи и през следващите години“, завършва доклада на авторитетната институция.