„Всяко зло за добро!“, казват старите хора. И са прави. Проблемите в сектор „Земеделие“ наредиха рамо до рамо в протестни шествия представители на всички браншове. Така пчелари, животновъди, зеленчукопроизводители, овощари, зърнопроизводители си подадоха ръце, защото стана ясно, че всички се пекат на един огън.

От години политиците действаха на принципа „Разделяй и владей!“ и успяваха да внесат раздор в сектора – кой колко пари взел, колко не дал, колко ще получи или не, умишлено изтъкване кой е с приоритет и кой не. Списъкът с мотивите за разделянето може да бъде продължен. На фона на всичко това си вървеше внос на сухо мляко, на яйца, на замразено месо, на плодове и зеленчуци… Тук списъкът също може да бъде продължен до безконтролния внос на зърно с неясен състав и качество и с цени, подриващи родното производство. Както се казва, ножът опря до кокала.

26 организации се обединиха и излязоха на протест. Сред тях са преработвател на слънчоглед, вносител на земеделска техника, търговци, превозвачи на товари, поясни Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите по време на протеста в село Карапелит.

Тя заяви:

„Целият земеделски сектор е обединен. Страшно много ви благодарим, господа политици, ние не успяхме да го направим, но вие успяхте, и то за кратко време!“.

Производителите изкараха своите „оръжия“ – машините, с които обработват земята, събират плодовете, грижат се за градините. „Земеделието загива. Необходимо е да се вземе държавническо решение, за да оцелее един огромен сектор от животновъди, зеленчукопроизводители, овощари, зърнопроизводители, пчелари“, категорична е още Радостина Жекова.

Оказва се, че съединението настина прави силата! След три дни на протести и струпване на земеделските машини край столицата, си пролича, че вече няма "време разделно".

Управляващите смекчиха тона, извиниха се на „терористите“ и си стиснаха ръцете като сключиха меморандум – всички организации по всички точки в документа. Първото от тях е въвеждане на забрана за внос на зърно от Украйна и лицензионен режим, както и определени квоти. 

Дотук стана ясно, че разумът надделя в преговорите между производители на земеделска продукция и управляващи. Дано обаче дадените обещания не останат само на хартия и с тях не се прави опит да се запуши устата на фермерите в навечерието на изборите.

Защото земеделецът е като земята – търпи много, но разсърди ли се, мощно помита всичко след себе си!