Около 41% от производството на пшеница ще бъде формирано от сорт Авеню и 10% от производството на ечемик – от сорт Типи. Това посочват от отдел „Агростатистика” на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в своя прогноза за добивите от реколта’2023.

България ще поиска подкрепа за инфраструктура от ЕК заради транзитния транспорт на украинско зърно

В класацията за най-предпочитани от земеделците сортове пшеница са още Софру, Собел, Енола и Апилко. При ечемика водещи са LG Zebra и Жуп. Средната гъстота на плодоносните стъбла на кв. м при пшеницата са 519 средно за цяла България, а при ечемика – 472.

Средният брой на зърната в класа на пшеницата са 34, а на ечемика – 33. 

Очакваното производство на пшеница от реколта`2023 е в рамките на 6.3-6.7 млн. тона, а на ечемик – 700-740 хил. тона. Прогнозните средни добиви на реколта`2023 са 637 кг/дка при пшеницата и 569 кг/дка при ечемика. Най-високи са те в Северния централен район, а най-ниски –  в Югозападен.

Въпреки че статистическото наблюдение е публикувано в края на август, то е проведено от 12 до 30 юни. В резултатите не са отразени влажността и последващи загуби след периода на наблюдение. 

В края на жътвата реалните резултати са близки до прогнозните. Данните, актуални към 10 август, сочат, че при близо 99% ожънати площи, продукцията от пшеница възлиза на 6,5 млн. тона, което е с 3,3% над нивото отпреди една година поради повишения среден добив от декар. 

В резултат на по-големия размер реколтирани площи и по-високата продуктивност от единица площ, производството на ечемик и тритикале бележи годишен ръст от съответно 17,3% и 62,6%.

Същевременно, прибраните количества ръж и маслодайна рапица се свиват респективно с 8,5% и 22,1%, тъй като увеличените средни добиви не могат да компенсират намалението при площите, посочват от ресорното министерство.