Високите цени на млечните продукти станаха една от най-коментираните теми в обществото ни в последно време. В тази критична ситуация има две възможни решения, според  Владислав Михайлов, председател на УС на Националната асоциация на млекопреработвателите, който коментира темата в предаването  "Агросвят" на Дарик радио.

Слушайте AgriПодкаст като част от предаването “Агросвят” по Дарик в неделя преди обед.

„Единият вариант е държавна намеса в дейността на операторите по веригата, както на търговците, така и на преработвателите, за да се гарантира, че никой няма да работи на свръхпечалба или да направят инвестиции и да се създаде организация, при която производителите на храни да продаваме стоката си без да преминаваме през шепа търговци“, каза той. 

Михайлов припомни печалната статистика, че българските граждани са с най-ниски доходи в Европа и в същото време тези най-бедни европейци купуват най-скъпите храни. На фона на общото увеличение на цените, при млечните продукти има още по-голямо поскъпване, което според него не е нормално. 

Високите цени не са случайни, 2022 г. беше особена - трета година COVID криза, първа година от войната в Украйна. В целия аграрен сектор имаше ръст на суровините, торовете и препаратите. „В едно млекопреработвателно предприятие, където суровината е поскъпнала със 70%, природният газ е нагоре 3-4 пъти, цената на дизеловото гориво е скочила близо 1.5 – 2 пъти, имаме и увеличение на тока - нормално е това да доведе до ръст на цените“, споделя млекопреработвателят.

От думите му става ясно, че в същото време се наблюдава промяна в политиката на работа на търговските вериги. "Моят анализ сочи, че имаме комбиниран ефект от ценови фактори, оскъпяване на суровини и материали и недобра политика от страна на големите вериги“, категоричен е преработвателят. 
Михайлов уточни, че почти целият пазар в България се държи от шепа търговци, които в големите градове, където те са по-концентрирани, реално държат до 2/3 от пазара. А в кампанийно време – Коледа, Нова година, Великден, техният пазарен дял достигат до 90%.

През тези търговски субекти трябва да минат не по-малко от 3000-4000 преработвателя и още толкова производители на плодове и зеленчуци.

„Получава се, че ние отиваме и се молим да ни дадат право на достъп до пазар. Никой в България не гарантира, затова вероятно държавата трябва да се намеси тук, правото на свободен достъп до пазар“, коментира специалистът.

Според него има опасност съвсем скоро нашата хранителна промишленост, вместо да продава на вътрешния пазар и да изнася, да започне да загива, а след няколко години по-голяма част от продуктите в магазините да не бъдат български. 

„Цяла година преработвателите работят почти на ръба, много хора не успяват да получат дори критичните 5% рентабилност и в един момент виждаме как продукцията на някои предприятия на регала е с 60%-70%, а в някои случаи и над 100% надценка, която веригите слагат. Това буквално потресе много колеги, защото работят здраво, за да вземат 1 лев на килограм кашкавал, а търговецът си слага 12-18 лева отгоре“, сподели още Михайлов.

Той не вижда никаква справедливост в начина, по който се разпределя финансовият резултат от производство на първична земеделска продукция и фуражи, производство на сурово мляко, преработка и търговия на дребно.

„Не ми се струва справедливо търговецът на дребно да прибира една огромна част от тази цена. Точно преработвателите и земеделските производители, които са създатели на този хранителен продукт са докарани до ниво, в което да съществуват, а не да се развиват и да станат по-конкурентни и това не може да продължава така“, казва още председателят на НАМ. 

Според него за първи път от много време между животновъди, земеделци - производители на фураж и преработватели няма разминаване.

„Тази година зорът е навсякъде. За първи път говорим на един език, и ако държавата не направи нещо, за да се преразпределят нещата в малко по-справедлив порядък, много е възможно да се стигне до протести или бойкоти“, сподели още той.