Темата със сухото мляко придоби широка известност през последните месеци. Производителите на суровина у нас търсят причините за лошия или изцяло липсващ пазар на млякото им, потребителите се чудят какво тогава консумират, а преработвателите заявяват, че се води „търговска война срещу млечните продукти и млечния бранш”.

Кой има интерес фермерите да се борят за земя, всяка година?

Притиснати от невъзможността да докажат количества реализирана продукция, да получат добра цена и на време за млякото си от мандрите, животновъди се включиха в общия земеделски протест през септември 2023 г. Те извоюваха точка в подписания с правителството меморандум, гласяща: “земеделските производители на мляко, които не могат да докажат реализация на продукция поради внос на сухо мляко от Украйна, да получат подпомагане по интервенциите по обвързаната подкрепа на база правно основание за форсмажор и след разрешение от ЕК”.

Оказа се обаче, че заради обсесивното споменаване на Украйна, това може и да е било автогол. А какво ако вземе, че се окаже, че най-много сухо мляко влиза от Германия, както самият земеделски министър Кирил Вътев съобщи по-късно?! Защо просто не се говореше за внос общо или изобщо да не се фокусирше върху това? 

Защо не се говореше за фактическия проблем – интензивен отказ от изкупуване на мляко, което пречи на фермерите да реализират продукцията си, съответно да си получат парите и субсидията за нея? Защо констатациите и решенията на проблема трябваше да идват от първите и най-уязвимите по веригата, а не от държавната сила? 

Може би беше грешка, може би беше нарочно, но вече е в миналото. Проблемът със сухото мляко за българския животновъд, но и за българския потребител остава, както находчиво коментира фермер под тематична статия на Агри.БГ: „Какво значение има откъде е вносът на сухо мляко, това не разбрах, като е само от Украйна дали ще ни е по лесно да докажем реализирана продукция?”

Всъщност скорошен ли е проблемът със сухото мляко? Потърсихме данни за това откога сухото мляко, залива нашата млекопреработвателна индустрия.

Анализ на Българска стопанска камара (БСК) през юли, тази година, обхващащ 20-годишен период, показва, че вносът на сухо мляко в България осезаемо започва да нараства през 2011 г., когато в страната са вкарани 17,5 хил. тона от него. Интересно е и друго. През 2018 г., преди Covid-19 и войната в Украйна, имортираните у нас количества са повече (19,8 хил. тона) отколкото в през 2022 г. (18,6 хил. тона), когато вече сме след началото на руската агресия и пандемията.

Показателите в категорията „Сирене и кашкавал от мтп 0406: Растеж, при негативен баланс и сух привкус” са анализирани от експерта по външна търговия Борислав Георгиев, позовавайки се на данни от световната външнотърговска статистика. В обемни измерители (хил. тона) износът на страната ни расте прогресивно от 2003 г. насам, същото важи и обърнато в стойностни измерители, като през 2022 г. износът на българско сирене и кашкавал се равнява на 112 милиона евро. 

В същото време балансът в милиони евро е с отрицателен знак през 2018 г. и 2022 г. Страната ни последно заема 28-о място в света по износ на тези стоки, като през 2003 г. е била на 33-то място.

„Секторът трябва да си направи равносметка: Защо излязохме от вековни арабски пазари?; Защо през последните години България внася повече сухо мляко от Румъния и Гърция, взети заедно?”, се казва в анализа на БСК.

Ако гледаме цифрите без да сме институция със съответната експертиза, изникват няколко въпросителни с обществена значимост. Първо, щом през 2011 г., когато я нямаше войната в Украйна, сухото мляко е заливало пазара ни, защо това не е придобило такава гласност и още повече – защо сега не се уточнява? 

Второ, ако количествата сухо мляко не са нещо чрезвичайно за млечния ни сектор и производството на млечни продукти, защо сега така осезаемо млякото на редица животновъди не се изкупуваше под явното или скрито казано основание, че се замества със сухо мляко? 

Вероятно има някакви икономически обяснения за това, но когато не се дава достатъчно яснота, а в същото време негативните процеси продължават, звучи като съмнително явление и основателно поражда след себе си страх, манипулативни внушения и прочее. Не само на българските животновъди, но и на българските потребители се дължи повече разяснения по темата и съответни убедителни мерки.