Щетите от сушата тази година са доста големи, засушаването обхвана голяма част от страната, като в Добруджа нещата са зле през цялото лято, тъй като има места където капка дъжд не е паднала от 100-120 дни.  

В момента върви есенната сеитба, земеделските стопани влагат средства и засяват в сухото с надеждата, че ще падне дъжд, който ще доведе до поникване на посевите. 

„Търговията на и без това оскъдната продукция е много вяла и не върви. Цената на слънчогледа се срина – около 650 лв./т и няма търсене. Вече по границите не се виждат украински тирове, но е пълно с румънски и молдовски, което е основният проблем.

Всичко минава като вътрешнообщностни сделки през Румъния“, коментира Костадин Костадинов, председател на Българската аграрна камара в предаването "Агросвят" по Дарик радио. 

Слушайте AgriПодкаст като част от предаването “Агросвят” по Дарик в неделя преди обед.

 

Друга модна практика е да се вкарва слънчоглед на митнически склад, разказа Костадинов. Какъв е механизмът - преработвател на слънчоглед внася от Румъния в своя митнически склад румънски (украински) слънчоглед, който ще се освободи и обмити след като паднат забраните. 

На 20 септември беше подписан меморандум с правителството и протестиращите земеделци, но вносът на слънчоглед не е спирал. Първа точка от него почти не се изпълнява, става ясно от думите на Костадинов. 

В Добруджа се очертава тенденцията по-малките земеделски стопани да гледат от догодина само собствената си земя или директно да се отказват, защото вече втора година са на сериозни загуби от между 300 000 и 400 000 лева. „Ние храним само банките“, казват стопаните, цитирани от Костадинов.

Едни от големите им трудности идват от плащането на високи ренти. „Преди години рентата беше 30% от производството, даваше се дори пшеница, олио и т.н. С идването на фондовете, които изкупиха земята, започна искането на пари. Техните търгове за ниви и в момента започват от 130 лв./дка“, разказва Костадин Костадинов. 

Според него големият натиск започва след приемането ни в ЕС и идването на субсидиите. След края на бума в строителството, много други капитали навлязоха в земеделието. Изкупена бе земеделска земя и новите притежатели искат все по-високи ренти.

Той даде и конкретен пример как изкуствено се надуват наемите за земя. На търг за държавни ниви се появява фирма – преработвател на слънчоглед и дава 180 лв./дка, на практика печелят „земеделци“, които нямат собствена земя и имат две малки машини.

По този начин получават около 3 000 дка тази година и 2 000 са спечелили предходната. По тези цени те трябва да платят над 900 000 лв. наем на държавата, а нямат такава продукция. 

„Проблемите са много и законодателно трябва да се погледне в тази посока. В момента всички производители се обезкървяват и в крайна сметка годината е лоша. Вместо да имат резерви да посрещнат разходите, стопаните разчитат на банките, но те няма дълго да търпят. Нещата тук са много сложни и надявам се вече да се погледне в тази посока. Земята е специален продукт, в другите страни има урегулиране на поземлените отношения по ясен начин“, каза още Костадинов. 

Според него най-правилно е рентата да се определя от добитата продукция и пазарните цени. 

Във Франция например, определянето на рентата е направено по райони. Знае се в дадена община какъв добив има, дори във всяко землище и на базата на борсовите цени, рентата в района да е определена сума.   

„Средствата от ЕС са, за да бъдем конкерунтоспособни на европейските си колеги, а те отиват в собствениците на земеделска земя за обезкървяване и загиване на бизнеси“, категоричен е председателят на Българската аграрна камара. 

Той напомни, че в момента върви продажба на цели земеделски стопанства и се продават разработени бизнеси. 

Друг сериозен проблем, с който се сблъскват земеделските производители са едногодишните договори за ползване на земи. Темата беше повдигната през миналата седмица и от Агри.БГ в разговор с Виктор Ромбаут, който стопанисва ниви във Видинско. 

Възстановяването на земеделските земи в България се проточи доста дълго и земята се разпокъсва, липсата на интерес у някои наследници прави процеса още по-труден.

„За да има промяна, трябва да приключи процедурата по връщането на земеделските земи. Докато не приключи това, няма как всички поземлени отношения да тръгнат както трябва. Когато се знае коя земя на кого е и кой може да сключва договор, процесът може да се насочи в правилна посока. В тази ситуация пак потърпевши ще са земеделските производители“, коментира още Костадин Костадинов.