- Накъде ще върви цената на торовете?
- Кое е най-голямото перо в себестойността в зърнопроизводството? 
- Как трябва да се промени земеползването в България? 
- Защо е по-добре да си растениевъд в България, а не в Белгия?

За всичко това разговаряме с Виктор Ромбаут, земеделски производител, роден в Белгия, стопанисващ 45 000 дка земя в община Кула, Видинско, върху която отглежда пшеница, слънчоглед, рапица, кориандър, шипка, невен, лайка и др. 

Няма как да не насочим разговора към торовете - бащата на Виктор е Филип Ромбаут, собственик на торовия завод “Агрополихим”. 

Торовият пазар през последните години беше доста динамичен. В момента уреата в световен мащаб струва 410-420 долара FOB. Очаква се обаче цената да се увеличи.
Що се отнася до амония, три държави са спрели или са намалили драстично производството си по ред причини. 

Амоният се вдигна на 700 долара, очаква се свиване, не недостиг, но все пак свиване на пазара, което означава, че цената и на тази суровина ще се вдигне в международен мащаб”, обясни Виктор Ромбаут. 

По думите му на местния пазар в България има един двигател на цената на азотните торове и това е най-вече е цената на газта. 

“КЕВР са определили цената на газта на 60 лв.,а на международния пазар говорим за цена 50 евро за октомври месец. 

В България вървим един месец назад, спрямо паразранат цена в световен мащаб. 

За октомври месец не очакваме големи разколебавания на пазара в България, но от ноември месец очакваме увеличение, но колко ще бъде то, предвид положението през последните две години, не мога да кажа”, обясни Ромбаут. 

Относно земеделието и как той го развива, белгиецът сподели: 

“Добивите и печалбата от продукция са били на втори план за мен през годините. На първи план е окрупняването на земята. Това ни помогна стопанството да е 95% в една община, което принципно е рядко в България. 

Преди 10 години никой не искаше да работи земя във Видинско. Вече обаче няма толкова пустееща земя”, разказа фермерът, който започва да развива стопанството си преди десетилеите във видинското село Цар Петрово. 

Според него не е рентабилно да се отглеждат само две култури - слънчоглед и пшеница, например. Това не работи в дългосрочна перспектива нито за сеитбооборота, нито за печалбата, тъй като през последната година стана ясно, че един земеделец може да бъде уявзим по този начин. 

Заради проблемите с напояването в стопанството на Ромбаут се отглежда много малко царевица. 

“Лятото почти няма дъждове и добив не се изкарва, а напояването е изчезнало. Това е проблем на национално ниво”, отбеляза той. 

През последните месеци един от водещите лайтмотиви в разговорите ни със земеделците е високата себестойност на продукцията. 

Според Виктор Ромбаут една от причините е, че заплатите за работниците в стопанствата са се увеличили по думите му с 30-40%. 
“Трудно се намират хора. Трябва да могат да управляват сложни машини, трактор с три екрана, GPS и т.н., както и да работят по 12-часови смени. Това трябва да се отплаща. Препаратите, торовете също бяха поскъпнали и това със сигурност товари себестойността”, посочи Ромбаут. 

Виктор Ромбаут: Всички говорят за земеделците с майбасите, но никой не разбира, че един зърнокомбайн струва 550 000 евро. Това са три майбаха. 

По думите му обаче най-голямото перо в земеделието в последните години е наемът на земята. 

“Да се плаща едногодишен наем от 120-140 лв. е безумие. Това са наеми, които се дават в Белгия. Имам приятел, който гледа пшеница там. Той изкарва 1200 кг/дка, а плаща същия наем от 120 лв./дка. А ние тази година едва изкарахме 500-600 кг/дка”, даде пример земеделецът. 

Според него по-високите добиви са вследствие на качеството на земята, което пък е вследствие на земеползването. 

“Нашите договори са едногодишни в повечето случаи. Всяка година българският земеделец се хваща на това безумно хоро - разпределението на земята. Всяка година. Това е абсолютно безумие. 

По този начин не могат да се правят дългосрочни инвестиции в земята. Защо да оправяш PH-то, защо да оправяш калия в почвата или органичната материя, след като не знаеш дали догодина ще я обработваш ти”, пита риторично Ромбаут. 

По думите му това е краткосрочно виждане, което не е и в линия със Зелената сделка на ЕС и политиката за въглеродно земеделие. Въпреки многото забележки по тези стратегии на ЕС, според Ромбаут те водят земеделието към по-добро. 

“Така ще се върви към по-дългосрочно земеделие, по-устойчиво. С тези едногодишни договори и споразумения - това е безумие”, коментира земеделецът. 

По думите му липсата на адекватна политика в земеползването води до негативи за всички. 

“За мен цялото земеползване в България е грешно. Тази липса на дългосрочност пречи на земеделците да направят кооперативи, да направят заедно поливни площи и др.”, отбеляза фермерът.  

Той даде пример с Белгия, където наемните договори или арендите са за 9, 18 или 27 години по закон. 

“Комасацията в България е нещо, което ще помогне и може да придвижи земеделието за напред. Но по начина, по който се управлява Държавния поземлен фонд, се рекетират дребните или средните фермери на местно ниво”, категоричен е Ромбаут. 

Виктор Ромбаут: Българското земеделие не е готово за много от изискванията на ЕС.  

Въпреки всички проблеми и трудности, той смята, че има нещо, което мотивира фермерите. 

“Като ви хване земеделският вирус, няма да можете да мислите за друго. Земеделието е призвание, то не пита”, сподели той. 

А на въпроса защо не се занимава със земеделие в Белгия, той отговори така: 

“Няма по-велика държава от Българя. Тук времето е много по-хубаво, условията за живот са много по-хубави, условията за бизнес са много по-добри”. 

За какво още разговаряхме с Виктор Ромбаут - вижте във видеото.