По-малките и средните стопанства са икономически по-уязвими и при тях възниква по-голяма финансова тежест в резултат от кризата с COVID-19. Това е заключението на Анализ на влиянието на пандемията от COVID-19 върху аграрния сектор в България, публикуван от земеделското министерство.
Отрицателна тенденция: Заплатите в земеделието продължават да падат
Въпреки че още не могат да се направят цялостни икономически оценки на пораженията в различните производства и земеделски структури, от ведомството споделят обследване на стопанствата по различни класове, в зависимост от броя на отглежданите животни или от размера на площите със съответната култура.
Цитирана е и анкетата, която обхваща всички възможни аспекти, свързани с наложените ограничения заради пандемията, довели до допълнителни разходи за земеделските производители, като дезинфектанти, маски, ръкавици и други.
„Като резултат от възприетия подход се изчислява среднопретегленият разход на един зает за всеки сектор, който да бъде база за определяне на средното плащане на едно стопанство в съответната група от отделните производствени направления. В същото време разчетите, основани на данни за средния брой животни/средния размер на площите и средната заетост в стопанствата в различните производствени направления и класове стопанства, показват, че с увеличаване на размера на стопанствата трудовата ефективност нараства, тоест един работник обслужва по-голям брой животни или съответно по-голяма площ“, се посочва в анализа.
Изводът е, че при по-големите стопанства разходите на 1 животно/1-ца площ са по-ниски от тези при по-малките.
Представяме тук резултатите от анализа в три подсектора на животновъдството, които са послужили за основа на разпределянето на помощите заради коронавируса.
По данни на отдел „Агростатистика“ към 1 ноември 2019 г., броят на стопанствата с над 5 говеда е 9 647, а броят на отглежданите в тях животни - 359 056. Близо две трети от всички попадат в групата с от 10 до 49 животни, като в тях се отглеждат 40% от всички говеда у нас
В наблюдаваните групи по брой отглеждани животни средният брой заети нараства от 2,1 за групата от 5 до 9 животни до 18,4 за групата с над 250 животни. Съответно в тези групи броят на животните, обслужвани от един зает, варира от средно 3,3 до средно 27,2.
За направление говедовъдство среднопретегленият размер на допълнителните разходи на един зает, свързани с COVID-19, възлиза на 577 лв.
Друго заключение е, че разходите на един зает за прилагане на противоепидемичните мерки на едно животно в различните по големина стопанства се движат средно от 21,2 лв. (за стопанства с над 250 говеда) до 173,7 лв. (за стопанства с от 5 до 9 говеда). При малките и средните стопанства, които по принцип са икономически по-уязвими, възниква по-голяма финансова тежест в резултат на кризата с COVID-19.
За същия отчетен период общият брой на дребния рогат добитък (ДРД) в стопанствата с над 10 животни е 1 187 676.
Повече от половината такива ферми отглеждат до 99 животни.
В групата от 100 до 199 ДРД се отглеждат над 31% от всички животни. Средният брой заети в изследваните групи нараства от 2,3 за групата от 10 до 10 49 животни до 12 за групата с над 1 000 животни. Броят на животните, отглеждани от един зает, се движи съответно средно от 12,4 до 124,1.
Определеният среднопретеглен размер на допълнителните разходи на един зает в сектора възлиза на 372 лв., който разпределен на едно животно в различните категории стопанства е средно от 3 лв. до 30 лв.
Разходите на животно и тук нарастват с намаляване на размера на стопанството.
В биволовъдното направление стопанствата, отглеждащи над 10 животни, са 282, а броят на животните в тях е 13 905. Най-голям брой стопанства (71% от всички) и брой животни (33% от всички) попадат в групата с от 10 до 49 биволи.
Среднопретегленият размер на разходите на един зает за прилагане на задължителните санитарно-хигиенни мерки за цялата съвкупност от стопанства възлиза на 585 лв.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА