Отношението към земеделската земя е проблем както у нас, така и в чужбина. От десетилетия словенците се опитват да намерят правилния подход, който да намали конфликта между плановете за развитие на местните общини, стремежа да се развие скоростно пътната инфраструктура и фермерите. Според последните обработваемите площи се похабяват година след година, пише Kmecki Glas. 

Ако не се изпълни договореното: НАЗ заявява готовност за нови протестни действия

По обработваема земя на глава от населението Словения е сред последните четири страни членки на ЕС. За последните 50 години в страната са застроени повече от 100 000 хектара земеделска земя, което е средно по 6 хектара на ден. За последните 10 години средното дневно строителство се е повишило до 10 хектара. Къде е проблемът? В стремежа на общините да развиват скоростно устройствените планове. Това води до значителни промени в предназначението на земеделската земя, която става годна за жилищно и промишлено строителство. 

Така, ако следваме правилото, че фермер без земя не е фермер, пространството за земеделие в Словения се свива все повече и повече. Несъгласуваните проекти, при които местната управа решава, че е по-добре да продаде земеделската земя, вместо да я обработва, водят до поредица от несгоди и съдебни битки. 

Че няма координация на регионално ниво признават самите кметове. Фермерите протестират, че се дава разрешение за застрояване на все повече обработваеми площи, макар и отново с цел развиване на земеделие. Върху тях обаче се изграждат оранжерии и други постройки за интензивно земеделско производство. 

Въпреки факта, че тези съоръжения са предназначени за интензивно земеделско производство и с много по-висока добавена стойност на хектар от класическото земеделско производство, дори на местата, където са изградени тези съоръжения, никога повече няма да се извършва оран, сеитба или жътва. Те ще се използват за земеделско производство, с жилищни и промишлени съоръжения. Обработването на почвата ще бъде загубена завинаги, казват фермерите. 

В момента например промишлени оранжерии са изградени в Добровник (орхидеи, марули), в Ренковци и Мала поляна (домати) на малко повече от 17 хектара. Фермерите в Словения искат оранжерии за интензивно растениевъдство да се изграждат на земи с по-нисък кредитен рейтинг от нивите - на каменисти, затревени или по друг начин деградирали площи. Такива може да се намерят на доста места, които не са подходящи за класическо земеделско отглеждане. Труднодостъпни са, имат слабо изградена инфраструктура, по-висока е цената на труда, няма термални кладенци. 

Скорошен скандален пример с похабяване на 92 хектара отлични ниви е изграждането на международен логистичен център в близост по Прекмурие, непосредствено до магистралата. По твърдения на местни фермери за продадената земя е била платена три пъти по-ниска цена от реалната. 



Вижте още:

Министърът на земеделието на Украйна е заподозрян в схема с държавна земя

Най-голямата градина с аспержи у нас е в Долината на прасковите

Защо семейство чужденци избра пътя на земеделието в българско село?