Китай одобри за пръв път генно редактирана пшеница, с което направи първа стъпка към отглеждането с търговски цели на генно редактирани хранителни култури, пише Ройтерс.

През изминалата година Китай увеличи одобренията за генно модифицирани (ГМ) семена от царевица и соя, които са с по-високи добиви и са по-устойчиви на насекоми и хербициди, за да гарантира продоволствената си сигурност, но повдигането на бариерите остава бавно и предпазливо поради опасения относно въздействието върху здравето и екологията.

За разлика от генните модификации, които въвеждат чужди гени в растението, генното редактиране преправя съществуващите гени, за да промени или подобри тяхното представяне и се разглежда от някои учени като по-малко рисковано.

Китай внася предимно генно модифицирани култури като царевица и соя за храна на животни и отглежда сортове за консумация в храни, които не са модифицирани. Много китайски потребители остават загрижени за безопасността на генетично модифицираните хранителни култури.

Одобрението за генно редактираната устойчива на болести пшеница се разглежда като крайъгълен камък, тъй като съставката, използвана за направата на паста, нудъли и хляб, се отглежда предимно в Китай за консумация в храната. Страната е най-големият производител и потребител на пшеница в света.

"Това е голяма стъпка, можем да видим светлината за Китай да отвори одобрения за други хранителни култури", казва изпълнителен директор от семенарската индустрия, пише БТА.

Освен това се очаква Пекин да приеме нови правила тази година за етикетиране на генетично модифицирани култури, използвани в хранителни продукти, съобщиха държавните медии през март.

Министерството на земеделието на Китай също одобри нов сорт генетично модифицирана царевица с характеристики, устойчиви на хербициди и насекоми, както и един генно модифициран сорт царевица, който е с по-високи добиви.

Сертификатите за безопасност са одобрени за пет години от 5 май, според документ, публикуван от Министерството на земеделието и селските райони.

Най-големият купувач на соя и царевица в света има за цел да повиши местното производство чрез семена с по-високи добиви и да намали вноса на зърно с повече от 100 милиона метрични тона годишно.