Държавата в лицето на Министерството на финансите и Национална агенция за приходите да определят средноевропейски борсови цени, под които плодовете и зеленчуците от трети страни да не могат да бъдат внасяни у нас като част от територията на Европейския съюз. Това предлагат от Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), съобщи пред Агри.БГ Марин Генуров, член на Управителния съвет на асоциацията.

CAP4US уебинар: Какви промени се предвиждат в екосхемите и ДЗЕС?

За проблемния внос, който подбива цените на родната продукция се говори от години, но адекватни действия липсват. Става дума за онази стока, пристигаща на занижена цена, много често с ниско качество, която впоследствие се пласира на завишени цени, а понякога и без да се издават фактури.

„Търговските вериги работят само с висококачествени стоки и задължително със съответните сертификати. Има обаче един сериозен поток на плодове и зеленчуци от трети страни, който отива на борсите и тържищата. Там контролът е занижен или ако има проверки, то веднага по-голямата част от складовете затварят, така че ако няма засилен контрол на границата, е възможно да влезне продукция с остатъчни количества от пестициди, забранени за употреба в ЕС, на занижена цена, подбиваща тази на нашето производство”, коментира браншовият представител.

Марин Генуров: Надяваме се, че след като държавата вече отговаря за контрола на лабораториите по границите, това ще окаже положителен ефект върху качеството на влизащата стока, защото наистина там контролът може да бъде най-силно концентриран за разлика от този във вътрешността на страната.

Производителите на оранжерийна продукция се борят с предизвикателствата на няколко фронта. Така например през сезон 2022/2023 г. почти нямаше зимно производство в родните оранжерии, освен в тези, които работят основно за износ. Всички останали заложиха на пролетни и летни реколти, което концентрира едновременно по-големи количества на пазара и логично доведе до спад на цената.

„През студените месеци, когато ние отопляваме, влиза и вносна стока от съседни нам страни, които не са зависими от отоплението и това сваля цената. Има такива тенденции: при една добра, да кажем, цена за нас на вътрешния пазар веднага има внос на вносна стока с цел печалба, но тази цена се задържа около една седмица, след което пада и родните производители просто са принудени също да свалят цените, защото говорим за големи количества внос”, обясни браншовият представител.

Друга потенциална сила, с която родното производство може да вземе превес над вноса, е кооперирането. При наличието на силни такива пазарни участници, регулацията се осъществява от само себе си. Една хранителна търговска верига иска качество, количество и регулярност, които именно кооперативите могат да й осигурят. Те са и осигуряващите гарантираните квотите за национално производство, прилагани по различен начин в редица държави.

„Квотният принцип е хубав национален механизъм, който обаче в Европейския съюз е трудно изпълним. Има го в Израел, бил съм там на бизнес срещи. Те казват следното: „Ние имаме квоти за родна продукция, докато те не се изчерпат, не може да се внася." В Германия съществуват такива договорености между търговските оператори и кооперативите там.

Действително една такава схема работи и със сигурност може да се приложи, но пак стигаме до проблематичната тема с кооперирането в България. В идеалния случай производителите се занимават само с производството си, а кооперативът – с пакетаж, търговия, администриране и прочее”, заяви Генуров.

На въпрос вижда ли възможност за реални такива земеделски обединения у нас, той изрази надежда. „Трябва да мине време, за да се промени мисленето и може би поколението. Аз съм оптимист, със сигурност в бъдеще нещата ще се променят. Все повече производители разбират, че ако не се сдружават, трудно могат да оцелеят при новите промени. Съвсем пресен пример за това е наскоро сформираната Българска аграрна камара, която обединява асоциации и организации от всички сектори в това число и БАПОП", каза за финал Марин Генуров.