Преди дни министър Десислава Танева изреди няколко мерки за подпомагане на земеделския сектор – мярка COVID-19, de minimis, прехвърляне на 70 млн. евро от ПРСР 2021 в директните плащания за Кампания 2020. Навсякъде обаче липсват черупковите плодове. 

Асоциация на черупковите плодове: Срещата с министерството беше ползотворна

Откакто през 2016 г. секторът отпада от обвързаното подпомагане, той вече не се води като приоритетен. По този начин губи и важни 19 точки, които са решаващи за кандидатстване по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

„В черупкопроизводството по-голямата част от дейностите би могла да се автоматизира. Затова настояваме отново да ни включат в приоритетните сектори, защото имаме нужда от машини за автоматизация на дейностите“, коментира за Агри.БГ Илиас Сарнук – представител на Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове.

Асоциацията официално е поставила своите искания в становище си относно Идентифицираните потребности за изготвяне на Стратегическия план за новата ОСП, както и по Проект на списъка на зелените практики, изпратено до Министерството на земеделието. Вижте цялото становище ТУК.

Според цитираните данни в документа в сектора на черупковите плодове се наблюдава устойчив ръст на засадените и реколтираните площи. Например за последните три години общият размер на млади и плододаващи орехови насаждения се е увеличил до 18 130 ха. Аналогична е ситуацията при лешниците и бадемите.

Въпреки оптимистичната картина обаче ежегодно секторът търпи невероятни загуби заради пропуснати ползи за износ и огромния сив сектор, твърдят от Асоциацията.

„Не е ясно все още какви ще бъдат условията за новия програмен период, но искаме да ни имат предвид овреме, защото това са култури, които изискват дългосрочно планиране и инвестициите се възвръщат след доста години. Това са дългосрочни политики, които не е редно, дори не е полезно да се изменят във времето. Това важи не само за фермерите, но и за преработвателите и новите инвеститори в този бранш, които искат да диверсифицират своите дейности“, обяснява Илиас Сарнук.

По думите му включването на черупковите плодове като приоритетен сектор в новата ОСП ще улесни фермерите при закупуване на машини за агротехнически мероприятия, за беритба и преработка, за внедряване на напоителна система, за подновяване на старите насаждения.

„Черупковите плодове имат нужда от значителни количества вода, за да се развиват и плододават. Освен това те трябва да бъдат включени в мерките за подпомагане за растителна защита, които са валидни за всички други овощни култури“, убеден е Илиас Сарнук.

Той припомня, че от 2019 г. има силен интерес от международни преработвателни предприятия в сладкарската индустрия за купуване на огромни количества лешник от България – 30 хил. тона от реколта – първи етап. В момента обаче по една или друга причина България не изнася лешник, твърдят от Асоциацията.