Производителите на орехи, бадеми, лешници са изключени за подпомагане по извънредната подмярка COVID-1. От Министерството на земеделието обаче отговориха за Агри.БГ, че те са включени в обхвата на подмярка COVID-2 за покриване на разходите за противоепидемични мерки в рамките на земеделските стопанства.

Подмярка Covid-1: Готови са новите прогнозни ставки

Допустими кандидати по нея са земеделски стопани, които са кандидатствали за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020, както и стопани, кандидатствали за подпомагане по мерките от ПРСР 2014-2020 г.", уточняват от ресорното министерство.

Потърсихме за коментар Георги Василев - член на УС на Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове.

„Разбира се, че трябва да бъдем включени по подмярка COVID-1. Какво е основанието да не бъдем? За едните има коронавирус, а за другите – няма, така ли излиза“, недоумява Георги Василев.

Въпреки че по всякакви характеристики орехи, бадеми и лешници се водят плодове, те не влизат в никакви плащания, които се правят за сектор „Плодове“.

„Изключени сме и от обвързаната подкрепа с претекста, че секторът се развивал динамично, защото преди години имаше значително увеличение на площите. В момента получаваме подпомагане само по СЕПП, за необлагодетелствани райони и зелени плащания, където има такива. Плодове се гледат със субсидия от порядъка на 30 – 40 лв./дка“, тъжно констатират от Асоциацията. 

Въпреки че ресорното министерство не определя сектора като чувствителен, той си има своите ежегодни проблеми. На първо място са  късните пролетни студове. 

„Проблемът са ни сланите, особено в големите градини, където е трудно да се води борба. Пропаднали площи нямаме, но ще имаме нулеви добиви от определени парцели. Говоря за Централна България, но и не само – Пловдив, Стара Загора, Казанлък. В Северна България по места също имаше проблем“, обяснява Георги Василев. 

Черупковите плодове позволяват да се отглеждат по биологичен начин, но трябва да се направят зимни пръскания, за които фермерите отново не получават субсидии. 

„От тази година по схемата е включена маслодайната роза, но не и черупковите плодове. Не сме чувствителен сектор явно, но пък сме чувствителен сектор откъм вноса, основно от Украйна. Внася се на много по-ниски цени, от трети страни, без мита. Притиснати сме от вноса, трудно се работи така“, казват от Асоциацията.

Производителите нямат шанс да успеят и по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), защото трудно събират точки. Това ги лишава от възможността да кандидатстват за машини, които са им особено необходими. Остава надеждата, че късните пролетни дъждове, особено на юг са се отразили добре на реколтата, но още е рано за прогнози.