Планинското животновъдство умира без мярката за пасторализъм, коментират за Агри.БГ фермери, които я прилагат от години по пасищата на Централен Балкан.  

Вижте още: Има ли саботаж срещу пасторализма?

 

Поредните опити на неправителствени организации да се забрани пашата на селскостопански животни в трите национални парка силно ги притесняват.

„Тази мярка за нас е жизненоважна. Нямаме друга алтернатива за оцеляване, ако не използваме Балкана. Жегата и мухите долу „смачкват“ животните, а горе е хлад и те се чувстват много по-добре“, споделя Петър Гиндузов – член на Сдружение „Стария Балкан“ и СНЦ „РОАПОБ“ – Карлово.

Стопанството му, в което заедно със съпругата си и братовчед си отглеждат овце и крави, се намира в пловдивското село Зеленикаво. С първите си бройки той започва през декември на далечната 90-та година. През лятото ги качва да пашуват в полите на връх Ботев. 

„Животните ми горе са оградени с електропастир. През деня ги пасе пастир. Не може заради едни определени хора да страда цялото планинско животновъдство. Чрез пасторализма ние оцеляваме – другият вариант е да бием отбой и да продадем животните“, обрисува песимистична картина стопанинът. 

Неговият колега Иван Ангелов – член на УС на Сдружение „Стария Балкан“ и на Консултативния съвет по млякото към Министерството на земеделието, е трето поколение животновъд и още с дядо си е качвал стадото в Балкана.

„Това за нас е поминък. Спрат ли пасторализма, ние сме загинали. Твърдя гордо, че девет години съм ползвател на мярката и не съм получавал никаква санкция. Който прави нарушения, нека да бъде глобен, но не и да се спира мярката. Защо заради някого трябва всички да страдаме“, пита реторично Ангелов. 

В семейната ферма в карловския квартал Сушица той отглежда овце, а брат му – говеда. Животните пашуват над Карлово на територията на Централен Балкан. 

„Долу разполагаме със земя, която косим, за да събираме зимнина за животните. Иначе излиза много скъпо, ако трябва да си я купуваме. Моето пасище е на 2000 м височина и ми отнема 4 часа път с кон – нямам друг вариант. Трудно е, но все пак е спасение. Ако спрат пасторализма, сме загинали. Мъчихме се с години да формираме стада, да опазваме породи, а се задава момент, когато с лека ръка всичко трябва да закрием. Ако ни спрат пашата в планината, ще се наложи да продаваме стадата“, притеснява се Ангелов.

Според него кампанията, подета от „Зелени закони“, започна по-скоро от проблеми в парковете на Рила и Пирин и най-вече от туристическите маршрути, като този до Рилските езера.

„То и навремето имаше туристи и много повече животни отколкото сега, но на никой не му пречеше. Сега дори и половината от тези бройки вече не са в планината. Проблемът е, че много станаха „гражданите“. Няма я човещината“, огорчено констатира Иван Ангелов.

И двамата са убедени, че скандалите с мярката идват от това, че има животни в Балкана, които са пуснати без пастир. Нужно е паркова охрана да се намеси доста по-активно и ако има виновен, да се наложи наказание. Но прилагането на пасторализма да се спира заради това, не е достатъчно основание.