Първото глобално спътниково изследване на емисиите амоняк в атмосферата очерта „горещите точки“ на замърсяване в четирите най-големи селскостопански региона на света, съобщава fertilizerdaily.ru.

Хоган със силен призив към фермерите за следващата ОСП

Използвайки данни от атмосферна инфрачервена наблюдателна станция на NASA, изследователски екип от университет в щата Мериленд установи устойчиво нарастващи концентрации на амоняк в периода 2002 – 2016 г. над селскостопанските центрове в САЩ, Европа, Китай и Индия.

Увеличеното количество на атмосферния амоняк е свързано с ниското качество на водата и въздуха.

Вероятните причини за увеличаването на съдържанието на амоняк във въздуха по региони са описани в научен труд, публикуван на 16 март тази година в списание „Geophysical Research Letters“.

Част от тях се изразяват в използване на торове при отглеждането на селскостопански култури, животински отпадъци, промени в химическия състав на атмосферата и затопляне на почвите, които задържат по-малко амоняк.

Получените резултати може да послужат за съставяне на стратегия за борба със замърсяването с амоняк.

В нашето изследване се говори за първите глобални и дългосрочни тенденции при атмосферния амоняк, наблюдавани от космоса, казва Джуинг Уорнър, научен сътрудник в областта на атмосферните и океанските науки на университета в щата Мериленд.

Измерването на съдържанието на амоняка в земята е трудно, но разработеният от нас спътников метод позволява ефективно и точно да се проследява нивото му. Надяваме се, че резултатите ни ще спомогнат за справяне с емисиите амоняк, допълва ученият.

Газообразният амоняк представлява естествена част от азотния цикъл на Земята. Излишъкът от амоняк обаче е вреден за растенията и понижава качеството на въздуха и водата. В топосферата – най-ниската и най-плътна част на атмосферата, в която протичат всички климатични явления и където живеят хората, газообразният амоняк реагира с азотните и серните киселини. Като резултат се образуват частици, съдържащи нитрати, които способстват за аерозолното замърсяване, което е вредно за здравето на човека.

Амонякът може да се спусне на Земята и да попадне в езера, реки и океани, където стимулира вредния цъфтеж на водораслите и „мъртвите зони“ с опасно ниско ниво на кислорода.

Според Ръсел Дикерсон, професор по атмосферни и океански науки, основната част от емисиите амоняк се дължат на селскостопанската дейност и използваните в при торове, както и на животновъдството.

Това оказва огромно влияние върху качеството на въздуха, водата и екосистемите, допълва професорът.

Четирите стълба на устойчивото земеделие

На снимката виждате глобалните тенденции в атмосферния амоняк (NH3), измерени в космоса в периода 2002 – 2016 г. Топлите цветове указват къде има увеличаване на амоняка поради повишената употреба на торове, намаляването на отмиването с киселинни дъждове и глобалното затопляне. Студените цветове сочат намаляване на емисиите амоняк поради по-малко горски пожари и палене на стърнища.  

Във всеки голям селскостопански регион, отбелязан в изследването, се наблюдават различно съчетаване на фактори, корелиращи с увеличеното съдържание на амоняк във въздуха през изследвания период.

САЩ

Там не е имало рязко увеличаване на използването на торове или сериозни промени в селскостопанските практики. Въпреки това Уорнър, Дикерсон и колегите им установяват, че успешно реализираните законопроекти за намаляване на киселинните дъждове в началото на 90-те година, които по-скоро са имали непреднамерен ефект, са изчистили амонячния газ от атмосферата. Рязкото понижаване на амоняка в атмосферата е най-правдоподобното обяснение защо сега се наблюдава увеличаване на съдържанието му по време на изследвания период.

Европа

На Стария континент е отчетено най-ниско увеличение на атмосферния амоняк в сравнение с останалите 3 големи селскостопански региона в света.

Изследователите предполагат, че това отчасти се дължи на успешното ограничаване на употребата на торове с високо съдържание на амоняк и на подобрените методи за обработка на отпадните продукти в животновъдството.

Както и в случая със САЩ, основната потенциална причина за повишаване на количеството на амоняка е свързана с намаляването на количеството атмосферни киселини, които обикновено освобождават газа в атмосферата.

За Дикерсон намаляването на киселинните дъждове е необходима и полезна стъпка. Така се понижава съдържанието на аерозоли в атмосферата.

Китай

Увеличаването на атмосферния амоняк в Китай е провокирано от много фактори. Сред тях са мерките, предприети от китайското правителство за ограничаване на използването на серен двуокис – ключов предшественик на сярната киселина, която на свой ред е една от киселините, отделящи амоняк в атмосферата.

Друг фактор е фактът, че от 2002 година насам Китай значително разгърна селскостопанската си индустрия. Това повиши употребата на торове, съдържащи амоняк.

Затоплянето на климата също допринася за повишаването на съдържанието на амоняк.

Индия

Широкото приложение на торове в съчетание с огромно количество отпадни продукти от животновъдството допринесоха за отчитането на най-високата концентрация на атмосферен амоняк в света именно над Индия.

Интересното е, че увеличаването на концентрацията не е било толкова бързо, както в другите региони. Според учените това е свързано с повишеното количество киселинни дъждове и последвалото след тях голямо „измиване“ на амоняка в атмосферата.

Други фактори в Индия са климатичните промени, изразяващи се в по-високи температури на въздуха и почвата. Амонякът по-лесно се изпарява от топла почва.

Известна част от емисиите амоняк се дължат и на горски пожари. Поради техния неочакван и спорадичен характер, учените ги изключват от текущия анализ.

Уорнър, Дикерсон и колегите им се надяват, че по-задълбоченото разбиране на атмосферния амоняк може да помогне на политиците да разработят подходи, които ще балансират по-добре развитието на селското стопанство и необходимостта от защита на околната среда.